Употребата на кокаин през юношеството е по-вредна, отколкото е при възрастните
Хората, които започват да употребяват кокаин през юношеските години, показват по-значителни когнитивни дефицити в сравнение с хората, които започват употребата на наркотика вече като възрастни. Това, за което експертите в невронауката отдавна са имали подозрения, е било обективно потвърдено от изследователи, работещи в Медицинското училище към Университета на Сао Пауло (FM-USP) в Бразилия.
Когато учените сравнили двете групи употребяващи кокаин, те наблюдавали ясно изразени разлики, главно в специфични невропсихологични функции като постоянно внимание (необходимо за извършването на дълги задачи като попълване на въпросник), работна памет (използвана при специфични дейности, например, сервитьор, запомнящ поръчката на всяка маса, докато дойде време да занесе поръчките) и декларативна памет (складиране и намиране на данни след период от време).
Също така открили, че сред хората, започнали рано употребата на кокаин, едновременната употреба и на канабис, и на алкохол била съответно с 50% и 30% по-честа в сравнение с тази при хората, започнали употребата по-късно, тоест тези, започнали да употребяват кокаин на 18 или повече години. Всички открития от изследователския проект, който е бил подкрепен от Фондацията за научни изследвания на Сао Пауло (FAPESP), са публикувани в списанието Addictive Behaviors.
„Юношеството се смята за една от ключовите фази от развитието на мозъка, когато излишните синапси се елиминират и структурите, съществени за възрастните хора, се избират и прецизират. Употребата на наркотици в тази фаза може да разстрои процеса на програмиране на мозъка и да доведе до загубата на важни връзки“, казва Paulo Jannuzzi Cunha, професор във FM-USP и водещ изследовател на проекта.
Според Cunha, един от новите аспекти на изследователския проект, проведен в университетската болница на FM-USP, е бил измерването на когнитивните функции по време на контролирано въздържание от употреба.
„Много проучвания от този тип оценяват амбулаторни пациенти без всякаква възможност да се знае дали те ще употребят наркотици, когато си отидат вкъщи“, казва той. „В нашия случай обаче, всички участници бяха пациенти, лежащи в болница. Затова можем да сме сигурни, че откритията ни не отразяват острите ефекти от кокаин или други вещества.“
Извадката е била съставена от 103 зависими към кокаин пациенти, 52 от които били започнали рано употребата на наркотика (преди да навършат 18 г.), а 51 били започнали употребата на 18 г. или по-късно. Всички участници били оценени след поне една седмица въздържание. Отсъствието на метаболити на кокаина било потвърдено чрез токсикологични уринни тестове. Трета група от 63 души без история на употреба на психоактивни вещества е служила като контрола.
Възрастта на участниците е била от 20 до 35 години. Съотношенията между мъже и жени били подобни. Един от рано започналите употреба, бил започнал да взима кокаин на 12 г.
„Данни от научната литература показват, че мозъчната част, наречена префронтален кортекс, продължава да се развива до 25-годишна възраст. Тази част се свързва с изпълнителните функции като планиране, взимане на решения, контрол на задръжките, внимание и работна памет. Затова решихме да изследваме дали тези функции са по-засегнати при рано започналите употребата“, казва психологът Bruna Mayara Lopes, водещ автор на статията.
Оценката е включвала поредица от тестове, включително Frontal Assessment Battery (FAB), Stroop Color Word Test (SCWT), Controlled Oral Word Association Test (COWAT), Wisconsin Card Sorting Test (WCST), Rey Osterrieth Complex Figure Test (ROCFT) и Iowa Gambling Task (IGT). Употребата на алкохол и други наркотици била оценена чрез Индекса за тежестта на зависимост (ASI-6).
„Дадохме на участниците задача, която трябваше да изпълнят, като повтаряне на поредица от числа в обратен ред или възпроизвеждане на фигура по памет около тридесет минути след като са я наблюдавали“, казва Lopes.
Когато изследователите сравнили късно започналите употребата с контролната група и взели предвид променливи като възраст и коефициент на интелигентност (IQ), единствената разлика, която открили, била в раздвояването на вниманието, което е свързано със способността да се изпълняват няколко задачи едновременно.
В проучване, което в момента тече в Лабораторията за образна диагностика към Университета на Сао Пауло (LIM-21), изследователите се опитват да съпоставят когнитивния профил, наблюдаван при двете групи от зависими към кокаин пациенти, с активността на мозъка при взимането на решения и в състояние на покой, като използват функционален магнитен резонанс. Откритията ще бъдат използвани също за изследвания на мозъчната структура и на корелации с нивата на протеин, познат като BDNF (мозъчен невротрофичен фактор).
„Измерваме такива променливи като обем на префронталния кортекс и цялостност на бялото вещество. Скоро ще можем да покажем някои от нашите открития“, казва Priscila Dib Gonçalves, супервизор на Службата за психология и невропсихология в Института по психиатрия и съавтор на статията.
Бялото вещество, намиращо се в по-дълбоките тъкани на мозъка, съдържа аксони, свързващи сивото вещество, в което се намират всички синапси.
Според Gonçalves, по-висока вероятност за когнитивно увреждане заради ранно започване на употреба на наркотици вече е била наблюдавана в проучване, включващо 104 хронично употребяващи канабис. Това проучване, публикувано през 2011 г. в British Journal of Psychiatry, е било проведено във Федералния университет на Сау Пауло (UNIFESP) от Maria Alice Fontes. То е открило, че хората, започнали да пушат марихуана преди да навършат 15 г., са се справили по-лошо от късно започналите употребяващи на тестове, оценяващи изпълнителните функции.
За Gonçalves и двете изследвания доказват нуждата от създаването на по-ефективни стратегии за превенция и програми, насочени към юношите. „Живеем в общество, което свързва забавлението с употребата на психоактивни вещества, и това е важен културален аспект“, казва тя. „Един начин да се повиши информираността за рисковете може да бъде провеждането на работни ателиета със студенти, които трябва да бъдат въвлечени в изпълнението на водеща роля в този процес на информиране, вместо да бъдат пасивни получатели на информация.“
За Cunha резултатите показват също, че пациентите с тежки когнитивни дефицити се нуждаят от интензивно мултидисциплинарно лечение, включително медикаментозно и психологическо.
Източник: https://www.eurekalert.org/pub_releases/2017-10/fda-cud101817.php