BG
EN
Facebook Google Plus Twitter YouTube - Email

Стимулант, продаващ се като „Соли за вана”, може да е по-пристрастяващ от метамфетамините

Стимулант, продаващ се като „Соли за вана”, може да е по-пристрастяващ от метамфетамините

Учени от Института за изследвания The Scripps (TSRI) са публикували едно от първите лабораторни изследвания на MDPV, един ставащ вече известен наркотик, който се продава като „соли за вана”. Изледователите от TSRI са потвърдили мощните му стимулиращи ефекти при плъхове и са открили доказателство, че би могъл да предизвиква по-силна зависимост, отколкото метамфетамините. В същото време последните се считат за едни от най-пристрастяващите вещества днес.

„Наблюдавахме как плъховете натискат лостчето, за да получат доза MDPV, по-често, отколкото биха го направили за метамфетамин.”, казва доцентът от TSRI Майкъл Тафи, главен изследовател в проучването.

Откритията са описани в онлайн списанието Neuropharmacology, чието печатно издание ще излезе през август 2013 г.

Нова заплаха от стар източник

MDPV (3,4-methylenedioxypyrovalerone) и други наркотици, продавани като „соли за вана”, всъщност се извличат от катинон, основната активна съставка в кhat – храст, чиито листа се дъвчат заради стимулиращите им ефекти из Североизточна Африка и Арабския полуостров. Синтезирани от фармацевтичните компании преди десетилетия, но никога не използвани, производните на катинона са преоткрити от нелегалните химици в началото на ХХІ век. От тогава наркотиците се продават като „соли за вана” или „храна за растения”, за да се заобиколят законите, забраняващи вътрешната им употреба. Но понастощем продажбата им с каквато и да било цел е забранена в САЩ, Великобритания, Канада и в много други страни.

Катиноновите производни спират нормалното отстраняване на невротрансмитерите допамин, норадреналин и серотонин от синапсите (малко пространство, разделящо невроните, което позволява комуникацията между клетките). По този начин катиноновите производни нарушават функциите на мозъка, които отговарят за желанието, удоволствието, мускулното движение и познавателната способност. Употребяващите такива производни описват класически ефекти на стимулантите като първоначална еуфория, повишена физическа активност, невъзможност да спят и нежелание да се хранят и да пият вода, плюс почти неудържимо желание да взимат още от  наркотика. По-големите дози носят голям риск от параноидни психози, насилие и самоубийство.

Преди няколко години внезапното увеличаване на сведенията за тези опасни ефекти на наркотика подтикват Тафи и неговия колега от TSRI, химикът доц. Тобин Дикерсън, да започнат проучвания с лабораторни животни.

Повтарящи се поведения

В това ново проучване изследователите директно сравняват някои от основните стимулиращи ефекти на MDPV с тези на метамфетамините.

По стандартния метод за оценяване на стимулантите, животните имали възможност да си доставят по венозен път наркотик, натискайки лостче. Както е обичайно за пристрастяващите стимуланти, плъховете поддържали непрестанен прием на всеки един наркотик  всеки път, когато можели. В една от тестовите поредици плъховете можели да си набавят нова доза просто като натискали лостчето повече пъти. Целта била да се определи колко желан е всеки от двата наркотика.

„Когато увеличихме броя на натискане на лостчето, за да може един плъх да получи допълнителна доза от наркотика, наблюдавахме, че плъховете натискат лостчето средно около 60 пъти за доза метамфетамин и около 600 пъти за доза MDPV. Някои плъхове дори натискаха лостчето 3000 пъти само за една доза MDPV.”, казва Шон Арде, изследовател от TSRI. „Ако приемем натисканията на лостчето за мярка за извършената работа в замяна на доза наркотик, то тези плъхове работиха 10 пъти по-упорито, за да получат MDPV.”

MDPV увеличава средното ниво на активност при животните. Но при по-високи дози води до повтарящи се поведения, подобни на скърцането със зъби и компулсивното чоплене на кожата, които се наблюдават при хората, употребяващи метамфетамини и MDPV. „Едно стереотипно поведение, което наблюдавахме често, беше как плъховете много често лижеха прозрачните пластмасови стени на своите клетки. Понякога това поведение не спираше.”, казва Арде. „Някой би могъл да каже, че MDPV превърна някои плъхове в „лижещи прозорците.””

Сведенията от употребяващите MDPV навеждат на мисълта, че поведенческите ефекти на наркотика могат да продължат дълго време след спиране на употребата му. Затова Тафи и Арде започват проучвания на дългосрочните поведенчески ефекти на MDPV.

Източник: http://www.medicalnewstoday.com/releases/263202.php

С разрешението на Medical News Today (http://www.medicalnewstoday.com/)
Превод със съкращения на Национална информационна линия за наркотиците и алкохола