BG
EN
Facebook Twitter YouTube - Email

Психиатър обяснява опасните ефекти от зависимостта към кокаин

Психиатър обяснява опасните ефекти от зависимостта към кокаин

През 2016 г. почти един милион британци са употребявали кокаин – чрез смъркане, пушене или инжектиране, което го прави вторият най-популярен наркотик в страната след канабиса. За много хора кокаинът може да изглежда относително безобиден, за други той се превръща в по-редовен навик. Изследване показва, че до 20% от всички употребяващи кокаин развиват зависимост.

Д-р Матийн Дурани, консултиращ психиатър и медицински съветник на Британските центрове за лечение на зависимост, обяснява какви ефекти върху физическото и психично здраве има кокаинът.

Д-р Дурани казва:

„Кокаинът повишава енергийните нива и бдителността и залива мозъка с чувство на удоволствие. Той въздейства на центъра на мозъка на място, наречено „вентрална тегментална област“. Това е тази част от мозъка, която е отговорна за основни задачи като хранене, борба и размножаване. От голямо значение е, че тя също е отговорна за удоволствието чрез системата за възнаграждение на мозъка. Тя се задвижва от химикал, наречен „допамин“, който се отделя в отговор на потенциални награди, например като миризмата на вкусна храна, и след това се преработва обратно от клетката, от която е дошъл.

Кокаинът нарушава този модел по два начина. Първо той се разпространява чрез кръвообращението и когато стигне в мозъка, предизвиква отделянето на особено голяма доза допамин. Но вместо да се преработи обратно от мозъчните клетки, допаминът остава, което води до натрупването на прекомерни количества от химикала. Това означава, че кокаинът може да даде на употребяващия по-силно чувство на удоволствие, отколкото той би могъл някога да изпита по естествен път.

Когато нивата на допамин са повишени от употребата на кокаин, мозъкът отчита това като нова необходимост. В отговор той започва да се променя, за да се приспособи към новите, по-високи нива на допамин. Веднъж щом мозъкът се адаптира, той едва отбелязва естествените нива на допамин и количеството удоволствие, до което по естествен път водят различни дейности, намалява. Тогава единственото нещо, което може да създаде удоволствие на човек или просто да го накара да се почувства нормално, е още кокаин.“

Признаците, че някой в момента е под въздействието на кокаин, лесно може да се забележат. Те включват разширени зеници, течащ или запушен нос, тревожност или паника, повишена енергичност, извънредна бъбривост, намалено внимание, безпокойство, чувство за превъзходство, раздразнителност и потрепване на мускулите.

Д-р Дурани продължава:

„Макар зависимостта към кокаин може да започне в мозъка, има фактори, които могат да повишат вероятността някой да стане зависим. Изследване показва, че най-вероятно комбинация от генетични и психологически фактори, както и фактори на средата, действат заедно, за да доведат до зависимост.

Определени унаследени генетични черти могат много да повишат шансовете за развитие на зависимост. Учените вярват, че генетиката допринася за 50% от този риск (https://www.ncadd.org/about-addiction/family-history-and-genetics). Няма точно определен ген, който е отговорен за зависимостта, а по-скоро поредици от генетични варианти правят някои хора по-уязвими за зависимост, отколкото други.“

Генетиката не действа сама и често пъти може да е много трудно да се направи разлика между влиянията от средата и от семейството. Хората, които идват от нестабилна домашна среда, може да са в по-голям риск от зависимост, отколкото тези със стабилно семейно обкръжение. Това е особено вярно, ако някой е израснал в среда на злоупотреба с наркотици, тъй като този човек може да смята, че такива дейности са нормални или дори безвредни. Тези влияния могат да дойдат от семейство, приятели, колеги или партньори.

Кокаинът може да накара употребяващия да се чувства непобедим, сякаш няма от какво да се страхува. Заради този ефект той често се употребява като антидот на социалната тревожност. Това може да накара употребяващия да разчита на наркотика и да вярва, че без него ще бъде невъзможно да се отпусне и да бъде „себе си“ в социални ситуации. Проблемите с психичното здраве са по-чести сред зависимите към кокаин, отколкото сред общото население, затова наркотикът често се използва като форма на самолечение и като начин за справяне.

Зависимостта към кокаин може да причини проблеми със здравето. Кокаинът кара кръвоносните съдове да се свиват, сърдечната честота да се ускорява и кръвното налягане внезапно да се повишава. Това поставя сърцето в риск, тъй като всички тези ефекти могат да лишат сърцето от кислород. А това поставя употребяващия в много голям риск от инфаркт или инсулт. В САЩ всяка година половин милион души постъпват в спешните отделения с проблеми, свързани с кокаина, като най-честият от тях е болки в гърдите.

Дългосрочната употреба на кокаин може да причини необратимо увреждане на сърдечния мускул и може да накара сърцето да бие опасно неравномерно, което също води до инфаркти. Въпреки славата си на афродизиак, кокаинът може да влоши сексуалното представяне. С времето при мъжете кокаинът все повече засяга способността им да задържат ерекцията и да стигат до еякулация, докато жените могат да изпитват трудности с постигането на оргазъм.

Кокаинът може тежко да увреди вида и функцията на носа. Смъркането на наркотика причинява намаляване на кръвоснабдяването на носната преграда и се получава дупка в центъра на носа. Дългосрочната злоупотреба може да започне да променя биохимията на мозъка, предизвиквайки психични разстройства като тревожност, депресия, безсъние и раздразнителност. С времето кокаинът може да увреди функцията на мозъка, водейки до загуба на памет, объркване и понижен интелект.

Според Консултативния съвет за злоупотреба с наркотици (Великобритания) до 88% от употребяващите кокаин, които търсят лечение, проявяват психотични симптоми като халюцинации, заблуди и липса на самоосъзнаване. Като цяло, тези симптоми са преходни и преминават след кратко време. Но психозата може да бъде и постоянна при някои употребяващи, които или са зависими от много години, или употребяват кокаин заедно с други наркотици или алкохол.“

Ейтън Аликзандър, основател на Британските центрове за лечение на зависимост, добавя:

„Кокаинът се различава от другите наркотици като хероина или алкохола, тъй като обикновено не причинява физически абстинентни симптоми. Но психологическите симптоми, причинени от кокаинова абстиненция, могат да бъдат тежки – понякога причиняват депресия, тежка възбуда и състояние, известно като токсична параноидна психоза, при която способността на употребяващия да различава реалността от въображаемото е нарушена.

Ефективното лечение трябва да се фокусира върху подкрепата на пациента по време на психологическите ефекти на абстиненцията, ако е необходимо и с помощта на лекарства. Поведенческата и груповата терапия ще помогнат на пациента да преоцени подхода си към наркотика.

Една форма на терапия, която се е доказала като особено полезна в лечението на кокаинова зависимост и предотвратяване на рецидив, е когнитивно-поведенческата терапия. Мозъкът на употребяващия се адаптира към наркотика и създава нови когнитивни пътища, които променят начина, по който човекът мисли за наркотика. Процесът на учене може да бъде поддържан по позитивен начин и използван, за да подпомогне въздържанието от наркотика.

Груповата терапия може да бъде извънредно ефективна в това да се помогне на пациента да разбере някои от най-важните истини за неговата зависимост, тъй като членовете на групата работят заедно, за да преодолеят същите проблеми. В групата членовете обменят истории, стратегии за справяне, надежди и трудности. А в 12-стъпковите програми групите могат да помогнат на пациентите да напредват в процеса на възстановяване в атмосфера на взаимни уважение и подкрепа.“

Източник: http://www.news-medical.net/news/20170529/Psychiatrist-explains-dangerous-effects-of-cocaine-addiction.aspx