Програмите за превенция могат да са полезни и за следващи поколения
Програмите за младежи с цел превенция на употреба на вещества и престъпност, които подкрепят здравословното развитие, могат да имат трайни ползи не само за самите участници, но и за техните деца. Това показва изследване, обхващащо десетки години, публикувано на 10 юни в списанието "Педиатрия" на Американската медицинска асоциация.
„Това е първото публикувано изследване, което показва, че широко използвана програма за превенция за деца може да има положителен ефект върху следващото поколение,“ казва водещият автор Карл Хил, директор на Програмата за проблемно поведение и позитивно развитие на младежта в Колорадския университет в Боулдър. „Предишни изследвания са показали, че интервенциите по време на детството могат да имат ползи в зряла възраст. Тези резултати показват, че ползи има и за следващото поколение.“
За изследването Хил и сътрудници във Вашингтонския университет са оценили деца, чиито родители са участвали в програма, наречена „Отглеждане на здрави деца“, от първи до шести клас през осемдесетте години.
Програмата е провеждана в държавни начални училища в квартали с висока престъпност в Сиатъл и е сред първите, които проверяват дали проблемното поведение може да се предотврати чрез специално обучение за учители, родители и малки деца.
„Учителите са били обучени да управляват по-добре класните си стаи, родителите – да се справят по-добре със семействата си, а децата били обучени как да управляват по-добре емоциите си и да взимат решения,“ казва Хил, който се е включил в изследването, познато като Сиатълски проект за социално развитие, през деветдесетте, когато е бил преподавател във Вашингтонския университет.
Предишни изследвания са показали, че до 18-годишна възраст тези, които са били в програмата, са имали по-добри академични резултати и са били по-малко склонни да имат агресивни прояви, употреба на вещества и рисково сексуално поведение. До 30-годишна възраст са имали по-голям напредък в образованието, с по-добри доходи и с по-високи резултати на оценки на психично здраве.
„Започнахме да мислим, че ако те стават по-здрави зрели хора, може би са и по-добри родители и може би можем да измерим ефекта върху децата им,“ казва Хил.
Започвайки през 2002, изследователите са проследили първородните деца на участниците в програмата чрез въпросници за техните учители и родители, а след като децата навършат 6 – интервюта с тях всяка година.
Общо 182 деца са изследвани, включително 72, чиито родители са преминали през програмата и 110, чиито родители не са били в нея.
Тези, чиито родители са били в програмата, имат по-малко забавяния в развитието в първите 5 години от живота си, по-малко поведенчески проблеми, по-малко симптоми на синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност и по-добра когнитивна, академична и емоционална зрялост в класната стая. За тях също е по-малко вероятно да употребяват наркотици или алкохол като тийнейджъри.
„Вече знаем, че ако се предотврати замесването на децата с правната система, пиене и употреба на наркотици, изпадане в депресия и тревожност, може да се спестят много пари на правителствата и семействата,“ казва Джен Бейли, асистент директор на Групата за изследвания на социалното развитие към Вашингтонския университет. „Нашите резултати подсказват, че тези програми могат да работят дори по-добре отколкото сме си мислили, защото имат трансгенерационни ефекти.“
Хил, преподавател по психология и невронаука в Института по поведенческа наука, отбелязва, че децата, чиито родители са били в програмата през осемдесетте, показват и по-малко опозиционно поведение и екстернализиращи поведения – два чести прекурсора на сериозно насилие по-късно през живота. Това подсказва, че подобни интервенции могат да играят роля в намаляването на насилието в училище.
Изследователите предупреждават, че изследването не е със случайна извадка и обхваща само един регион на страната и е нужно резултатите да се повторят преди правенето на общи заключения.
По време на пандемия, когато депресията и тревожността сред младежите се увеличават, но бюджетите се намаляват, законодателите може да са склонни да не дадат приоритет на превенцията. Хил се надява резултатите от изследването да се вземат предвид.
„Като инвестираме в децата сега и продължаваме да инвестираме в тях, можем да направим следващите поколения по-устойчиви, когато дойде следващата криза.“
