Програмите за превенция, които залагат на плашене, не успяват да постигнат целта си
Политическите лидери харесват идеята за превенция на употребата на наркотици сред младите хора чрез плашене. Това е стратегия, за която се отделят милиони долари, особено в САЩ.
Проблемът е, че тези програми не работят.
Нов доклад на Open Society Foundations „Превенция на употребата на наркотици и проблемна употреба“ събира голям брой изследвания, които показват, че програми, които целят пълно въздържание до края на живота, особено чрез преувеличаване на вредите, са нереалистични и могат дори да постигат обратен ефект. Когато единствената цел на превантивните обучения е да държи децата далеч от наркотиците, се губи възможността за обучение как да се предпазват от вредите.
В САЩ се провежда превантивна програма в училищата (D.A.R.E. – Drug Abuse Resistance Education). В един момент тя е била въведена в 80% от училищата. Програмата е била финансирана от държавата и е била центрирана около посланието „просто кажи „не““ и е представяла всички наркотици като причинители на незабавни вреди. Независими оценки разкриват, че програмата не е допринесла за въздържание от употреба и дори не е отложила във времето започването ѝ сред младите хора.
Друга голяма инвестиция на САЩ е в голяма медийна програма за опасностите от наркотиците с цел популяризиране на въздържанието (National Youth Anti-Drug Media Campaign). Оценка на тази кампания е открила, че тя не е намалила или отложила във времето употребата на наркотици. Всъщност е възможно да е повишила вероятността някои млади хора да започнат да пушат марихуана, защото някои реклами създават впечатлението, че всички пушат марихуана.
Оценките за някои други програми, основани на въздържанието и опитващи се да сплашат младите хора с вредите от една-единствена употреба, показват, че има тенденция младите хора да не вярват на преувеличенията. Те виждат, че животът на експериментиращите им връстници не е провален, зъбите им не са опадали, мозъците им не са разрушени и че основаното на страх превантивно послание за незабавна вреда не е в съответствие с реалността.
Експерти от целия свят съветват за поставяне на друга цел на превантивните програми. Вместо да се цели предотвратяване на употребата като цяло, което не е много вероятно, тъй като много млади хора експериментират с наркотици, по-добре е да се предотвратят най-сериозните вреди за индивида и обществото. Освен това учени, Европейският съюз и Службата на ООН по наркотиците и престъпността призовават за превантивни програми, съобразени с причините, които потикват към употреба, а не основани на фантазията за свят, в който няма наркотици.
Програмите за превенция на употребата твърде често са били още един пример за отхвърлянето на идеята за намаляване на вредите в политиките за наркотиците. Намаляването на вредите е главна част от обществената политика и особено от здравната политика в много сфери. Вместо да спрат целия автомобилен трафик, обществата налагат ограничения на скоростта, изискват поставянето на колани или казано с други думи, се опитват да ограничат риска от пътни инциденти и други вреди. Вместо да забранят алкохола, повечето правителства забраняват продажбата му на непълнолетни, предупреждават обществото за опасността от пиенето и забраняват шофирането след употреба. Но когато става дума за наркотици, идеята за намаляването на вредите се загубва в доминиращото и нереалистично послание за пълно въздържание, което все още се предава от много превантивни програми и други политики за наркотиците.
Дори Комисията на ООН по наркотиците, на която не ѝ е чужда мечтата за свободен от наркотици свят, през 2014 г. прие резолюция, в която се отбелязва, че превантивните програми често пъти не се подлагат на независима оценка и че трябва да са задължително основани на научни доказателства. Нещо, което твърде рядко се случва.
