Политики за контрол на алкохола и свързани с алкохол наранявания на пътя в Литва: кратко резюме на една история на успех
Литва се присъединява към Европейския съюз (ЕС) на 01.05.2004 г. и оттогава постига значителен икономически растеж. Въпреки някои спънки (например, икономическата криза през 2008-2010 г.), Литва поддържа бърз растеж, страната е с високи доходи и е направила значителен прогрес в много социални и икономически области. Един от успехите на Литва е използването на политики за контрол на алкохола, за да се намалят вредите, свързани с него, и специално за повишаване на сигурността на пътя. През 2004 г. Литва е една от страните с най-висок брой смъртни случаи на пътя в ЕС, но оттогава е показала едно от най-значителните подобрения в областта на пътната сигурност. Според Евростат през 2004 г. в Литва е имало 22,3 смъртни случая на пътя на 100 000 души. До 2017 г. те са спаднали до 6,8 случая (средните стойности за ЕС са били респективно 9,7 и 4,9). Това подобрение може да е резултат от значителни инвестиции в пътна инфраструктура и сигурност, социални кампании и превантивна работа на правителството и различни институции.
Много години Литва е била и сред най-големите консуматори на алкохол в Европа, което е водело до значителни нива на свързани с алкохола вреди (според данните на Световната здравна организация). Литва отговаря на това предизвикателство чрез въвеждането на политики за контрол на алкохола в продължение на повече от 10 години, някои от които са насочени и към шофирането под влияние на алкохол. Такъв силен политически отговор може да се сметне за естествен експеримент.
Jürgen Rehm и колеги са оценили въздействието на тези политики за контрол на алкохола върху намаляването на свързаните с алкохол катастрофи, наранявания и смъртни случаи на пътя в Литва в статията “Alcohol control policy and changes in alcohol-related traffic harm”, публикувана в списанието Addiction през август 2019 г. Направен е анализ на различни периоди от месечни статистически данни на Литовската пътна полиция, обхващащ времето от януари 2004 г. до февруари 2019 г. Идентифицирани са общо 11 момента, когато са били въведени 19 различни категории политики за контрол на алкохола:
Цена на алкохола и данъчно облагане:
- Присъединяването към ЕС води до по-ниски относителни цени на алкохола (1 май 2004 г.);
- Акцизният данък е повишен с 10-20% (1 януари 2008);
- Акцизният данък е повишен с 10-15%, а освобождаването от данъци на малките пивоварни е отменено (1 януари 2009 г.);
- Намаляване на достъпността на алкохола заради икономическата криза (през 2009-2010 г.);
- Акцизният данък е повишен с 10% за бирата, с 14-47% за виното и с 1% за етиловия алкохол (1 април 2014 г.);
- Акцизният данък е повишен с 15% за бирата, с 10-16% за виното и с 2% за етиловия алкохол (1 март 2015 г.);
- Акцизният данък е повишен с 8% за бирата и виното и с 2,5% за етиловия алкохол (1 март 2016 г.);
- Акцизният данък е повишен със 112% за бирата, със 111% за виното и с 23% за етиловия алкохол (1 март 2017 г.).
Маркетинг и реклама:
- Рекламата на алкохол е забранена по телевизията и радиото от 6 ч. сутринта до 11 ч. вечерта (1 януари 2008 г.);
- Забрана на рекламата на алкохол (включително пълна забрана на телевизионните, радио и интернет реклами) само с няколко изключения, като например логото на производителя на места за продажба или сувенири за спомен като чадъри, чаши, тениски и т.н. (влиза в сила на 1 януари 2018 г.).
Наличност на алкохол и места за консумация:
- Продажбата на алкохол на дребно е забранена от 10 ч. вечерта до 8 ч. сутринта с изключение на барове и ресторанти (1 януари 2009 г.);
- Минималната възраст за купуване или консумация на алкохол се увеличава от 18 на 20 години (1 януари 2018 г.);
- Продажбата на алкохол извън местата за консумация е ограничена във времето от 10 ч. сутринта до 8 ч. вечерта от понеделник до събота и от 10 ч. сутринта до 3 ч. следобед в неделя (с изключение на летища, фериботи, барове/магазини във влакове), (1 януари 2018 г.);
- Търговците на алкохол на дребно са задължени да изискват лична карта от клиентите, който изглеждат на възраст под 25 г. (1 януари 2018 г.).
Законодателство за шофиране след употреба на алкохол:
- Наказанията са увеличени до конфискация на автомобила или дори затвор за повторни нарушители, прагът на алкохолна концентрация в кръвта е намален за младите шофьори до 0,2‰ (1 януари 2008 г.);
- Забранено е наличието на алкохол в отворени бутилки или кенчета в автомобила (1 януари 2009 г.);
- Прагът на алкохолна концентрация в кръвта е намален до 0‰ (политика на нулева толерантност) за професионалните шофьори (такси, автобуси и камиони), новите шофьори (с по-малко от 2 г. опит) и всички мотоциклетисти (1 януари 2015 г.);
- Забранена е продажбата на алкохол на бензиностанциите (1 януари 2016 г.);
- Шофирането с повече от 1,5‰ съдържание на алкохол в кръвта е преквалифицирано като криминално деяние (1 януари 2017 г.), като е внесена поправка на 1 април 2019 г., за да се засили регулацията.
Между 2004 и 2018 г. годишният брой на катастрофите и годишният брой на наранявания на пътя са намалели с повече от 50%, а броят на смъртните случаи, предизвикани от пътни инциденти поради всички причини, е намалял с 82% (от 508 до 93). В същото време катастрофите, свързани с употреба на алкохол, са спаднали със 75% (от 753 до 191), нараняванията на пътя, свързани с употреба на алкохол, са намалели със 77% (от 1091 до 252), а смъртните случаи на пътя, свързани с алкохол, са намалели с 85% (от 84 до 13). Според резултатите от анализ на времевите периоди (взимайки предвид промените в държавата, икономически фактори, сезонност) всяка приложена политика за контрол на алкохола е намалила процента на причинените от алкохола катастрофи, наранявания и смъртни случаи респективно с 0,55%, 0,60% и 0,13%.
Когато се анализира въздействието по време на определените периоди на въвеждане на политиките за контрол на алкохола (2004-2010, 2010-2014, 2014-2018), най-значимо въздействие се наблюдава през последния период, когато е била забранена продажбата на алкохол на бензиностанциите, акцизният данък за бирата и виното е повишен двойно и са влезли в сила множество ограничения върху наличността и маркетинга на алкохола. Авторите заключават, че цялостните политики за контрол на алкохола, целящи да намалят алкохолната консумация сред широката популация, са свързани с намаляването на свързаните с алкохол пътни катастрофи, наранявания и смъртни случаи.
Статията получава също научен коментар от Jasilionis (2019) и отговор от авторите ѝ Štelemėkas и колеги (2020), дискутиращи предизвикателствата и по-нататъшни изследвания върху свързаните с алкохола вреди. Настоящето проучване е едно от първите, които са планирани да оценят резултатите от естествения експеримент в Литва.
Статията е написана от Mindaugas Štelemėkas, доцент и изследовател в Литовския университет по здравни науки.
