BG
EN
Facebook Google Plus Twitter YouTube - Email

Няма полза от това младите хора да бъдат плашени за употребата на вещества

Няма полза от това младите хора да бъдат плашени за употребата на вещества

В началото на годината двама млади мъже от Корк, Ирландия, са починали заради употребата на синтетични наркотици. Смъртните случаи са подтикнали някои учители от средното училище да помолят хора, чиито роднини са починали заради злоупотреба на наркотици, да посетят училищата и да говорят на учениците за опасността от наркотиците.

Защо училищните директори подпомагат този вид неефективно образование за наркотиците? Защо те все още позволяват младите хора да бъдат плашени и използват страха, за да ги учат за употребата на вещества, включително нелегални наркотици, когато е ясно (или би трябвало да е), че такива подходи не работят?

През 2010 г. всяко средно училище в Ирландия е получило писмо от Департамента за образование и умения (DES), в което е описана най-добрата практика в задължителното осъществяване на Социалното, личното и здравното образование (SPHE), което включва и образованието за наркотиците.

Писмото определя критериите, които трябва да се прилагат, когато външни водещи/говорители биват поканени да допринесат към учебната програма на SPHE.

„Изследванията показват, че гореописаните учителски подходи имат ограничен ефект и пречат на ефективното осъществяване на SPHE.“

Училищата са били посъветвани да избягват „тактики на плашене; търсене на сензации; споделяне на личен опит; интервенции, включващи само предоставяне на информация и еднократни или краткосрочни интервенции“.

Изследванията през последните 40 години са показали, че само няколко програми са имали полезен дългосрочен ефект върху предотвратяването на злоупотребата с вещества.

Едно подробно проучване, проведено в Холандия през 70-те години на миналия век, когато тактиките на плашене са били популярни в много страни, е направено сред над 1000 ученика на възраст от 14 до 16 г.

Учениците са били разделени на четири групи. Група едно не е получила образование за наркотиците; група две е получила такова образование, използващо тактики на плашене; група три е получила само информация за наркотиците, а група четири е получила програма, основана на дискусии, която е била съсредоточена върху живота и проблемите на учениците.

Експериментиране с наркотици

Откритията са показали, че подходите на предупреждения и информиране са довели до увеличаване на експериментирането с наркотици, а учениците, вече употребяващи наркотици, не са намалили или спрели употребата, независимо какъв подход е бил използван.

Изследователите са заключили, че „образователните програми за наркотиците, които са ориентирани към вещества и включват само факти или използват тактики за плашене, имат стимулиращ ефект върху експериментирането с наркотици“.

Много други изследвания са открили подобни резултати, независимо от темата: злоупотреба с алкохол, употреба на тютюн, игра на хазарт, кризисни бременности и сексуално преносими инфекции.

Неефективните подходи имат едно общо нещо – концентрират се върху темата, вместо върху социалния контекст и уменията за живот на учениците.

Въпреки че много проучвания датират от 70-те и 80-те години на миналия век, откритията са приложими и днес. Доклад от 2014 г. на Работната група по образователни материали за използване в SPHE в средните училища и центровете за обучение заявява, че писмото с най-добрата практика, изпратено на училищата през 2010 г., все още важи.

Докладът цитира едно подробно ирландско проучване от 2010 г., което открива, че „най-важният фактор за намаляването на риска от употреба на вещества от младите хора са силните, протективните, подкрепящите взаимоотношения с учителите и наличието на положителен училищен опит“.

Защо училищата използват подходи, които може да се приемат като „тактики на плашене“ и даване само на информация?

Без съмнение, учителите може да се чувстват притиснати от родители и общности да направят нещо, каквото и да било, за да предотвратят злоупотребата с вещества, особено когато почине ученик.

„Просто кажи не“

Но използването на неефективни подходи е по-лошо от това да не се прави нищо. Това е толкова лошо, колкото проповядването на „просто кажи не“ на тийнейджъри, когато те се нуждаят от 100-часов курс по Социално, лично и здравно образование и асертивни умения. Подобно е на това да предложим брошурка за правилно хранене на човек със затлъстяване, когато той се нуждае от операция за намаляване обема на стомаха.

Докладът на DES от 2014 г. препоръчва цялостен училищен подход. Това означава, че училището има ефективни политики по всички здравни въпроси; има училищна среда, която допринася за здравето; има силни връзки с родителите и общността и учителите са добре обучени, за да подпомагат развитието на умения и критично мислене.

Цялостните училищни подходи струват пари, време и ангажираност от родители и учители. Има разминаване между това, което е нужно във връзка с образованието за употребата на вещества и това, което се случва.

Изследване, проведено от DES, показва, че противно на най-добрата практика, почти всички училища предоставят информация за рисковете, свързани с алкохола и незаконните наркотици, и използват еднократни външни говорители.

Изглежда, че родителите са по-заинтересувани от оценките на изпитите, отколкото дали децата им са достатъчно издръжливи, за да оцелеят от употребата на и злоупотребата с вещества. Учителите са по-заинтересувани от това учениците им да получат дипломите си, отколкото да се уверят, че всички ученици имат позитивен училищен опит.

Тийнейджърите от всички социално-икономически групи се нуждаят от прилична диплома за средно образование и не трябва да им се позволява да напуснат законно училище, преди да имат основна квалификация за живот.

Източник: http://www.irishtimes.com/life-and-style/health-family/scaring-young-people-about-substance-use-won-t-work-1.2976688