Нова стратегия за лечение на алкохолна зависимост при бездомни хора в Сиатъл
Според предварително изследване, проведено в Сиатъл, зависимите от алкохол бездомни може да се възползват от нова интервенция, която не изисква от тях да прекъснат или намалят пиенето.
Участниците в 12-седмичната програма получавали всеки месец инжекция с налтрексон (naltrexone), лекарство с удължено освобождаване в организма, намаляващо желанието за употреба. Били провеждани редовни срещи с лекари, с които да определят целите на лечението си и да се научат да пият по по-безопасен начин.
Според Сюзан Колинс от отдел „Психиатрия и поведенчески науки” на Вашингтонския университет лечението, базирано на въздържание, не е ефективно или желано от много бездомни хора с алкохолна зависимост. Колинс е ръководителят на изследване, наскоро публикувано в списанието Substance Abuse.
Очакването, че клиентите трябва да променят навиците си на употреба, е бариера за включването им в лечение. Изследването прави преглед на методите и откритията на нова стратегия за бездомни клиенти, които все още не са готови да спрат или намалят пиенето.
Хората, които нямат постоянно местообитание и са алкохолно зависими, често имат по няколко здравни, икономически, правни и други проблеми. Авторите на изследването отбелязват, че бездомните хора често използват и скъпи общественофинансирани услуги, например спешна медицинска помощ или затвор.
Колинс обяснява, че нейният екип е искал да изпробва дали новото лечение е осъществимо, приемливо за хората с тези характеристики и дали то може да подобри живота им.
Лекарството, избрано за това изследване, не предизвиква негативна реакция, ако е погълнат алкохол и участниците не се подлагат на поведенческа терапия, чиято цел е да направи вкуса и мириса на алкохола неприятни. Според Колинс вместо това налтрексонът успокоява рецепторите в мозъка, които „жадуват” за алкохол, фигуративно казано. Лекарството по безопасен начин намалява желанието за употреба у активно употребяващи.
Подходът на консултирането бил неосъдителен и емпатичен. За разлика от традиционното лечение, в което от участниците се очаква да възприемат за цел трезвеността и въздържанието, участниците в това изследване имали контрол върху поставянето на цели за своето собствено лечение.
Те не били питани дали искат да намалят алкохола, а какво биха искали за себе си, какво биха искали да им се случи. Много от тях спонтанно отговорили, че искат да не пият толкова много. Сред целите на участниците били също възстановяване на връзката със семействата им, намиране на работа или доброволческа длъжност, подобряване на здравето и личната хигиена.
Консултантите им предложили различни стратегии за по-безопасно пиене, от които участниците можели да избират свободно. Съветите целят да намалят негативните ефекти от употребата на алкохол. Едната стратегия е да се омекотят последиците от алкохола върху тялото (например да се пият безалкохолни напитки при консумация на алкохол, за да се поддържа хидратацията на тялото; да се яде преди пиене, за да се забави абсорбирането на алкохола в кръвта; да се пият В витамини за намаляване на когнитивните затруднения). Друга стратегия е да се промени начина на пиене (избягване на препарати, съдържащи алкохол, но непредназначени за пиене, например препарат за почистване на ръце; да се пие на безопасно място, за да се намали рискът от ставане на жертва на престъпления; да не се смесват алкохол и наркотици). Трета стратегия е избор да не се пие в някакви периоди от деня или постепенно да се намалява употребата.
Лекарите в изследването също напомнили на участниците какви са симптомите на абстиненция, които могат да прераснат в състояние, наречено делириум тременс (delirium tremens), което е сериозна и потенциална смъртоносна форма на абстиненция.
Според Колинс рязкото прекъсване на употребата може да е сериозна заплаха за хората със силна зависимост към алкохола. За хора с физическа зависимост е нужна болнична среда, където да протече детоксификацията. Дори и когато това е осъществено под медицинско наблюдение, много бездомни клиенти започват да пият отново, щом се върнат на улицата. Създава се цикъл на спиране и подновяване на употребата и според Колинс това може да усили негативните ефекти на всяка следваща абстиненция.
За да проверят дали техния нов метод е ефективен, изследователите попитали 45 клиенти в обществени агенции дали биха се включили в програмата. От тях 43 били заинтересовани. 31 от тях получили първата инжекция налтрексон, а 24 участвали във всички процедури на изследването. Участниците намирали лечението за приемливо. Докладваните резултати включват 33% спад в желанието за употреба, 25% и 34% спад в изпитите количества съответно за обикновени или пикови дни на употреба, 17% спад в честотата на употреба и 60% спад на проблеми, асоциирани с употреба на алкохол. На участниците са правени кръвни и уринни тестове, които потвърдили техните твърдения относно употребата им.
Средната възраст на учасниците е 50 години, повечето от които мъже. В изследването се включили хора с различна расова принадлежност.
Изследователите не бързат да правят заключения за бездомните хора от други части на страната и планират тестове в места извън областта на Сиатъл. Според тях първоначалните резултати подсказват, че налтрексонът с удължено освобождаване и консултиране за намаляване на вредите са обещаващи средства за лечение на алкохолно зависими бездомни хора. Едновременно с това подчертават и слабостите на проучването си. Нужно е да се проведе тест на новата стратегия в по-голям мащаб и по-добро контролиране.
В момента екипът провежда рандомизиран контролиран тест, финансиран от Националния институт по алкохолна злоупотреба и алкохолизъм (National Institute on Alcohol Abuse and Alcoholism), за да потвърди предварителните си резултати.
С разрешението на Medical News Today (http://www.medicalnewstoday.com/ )
Превод със съкращения на Национална информационна линия за наркотиците и алкохола
Източник: http://www.medicalnewstoday.com/releases/276911.php
