телефонна линия

0888-99-18-66

BG
EN
Facebook Twitter YouTube - Email

Канадски препоръки при предписване на бензодиазепини на по-възрастни хора

Канадски препоръки при предписване на бензодиазепини на по-възрастни хора

Канадската коалиция за психичното здраве на възрастните хора е получила грант от Health Canada, за да създаде набор от насоки за превенция, оценка и управление на зависимостта сред по-възрастни хора. Този анализ очертава препоръки при предписване на бензодиазепини и подобни на тях медикаменти.

Общият термин за бензодиазепините и подобните на тях медикаменти е агонисти на бензодиазепиновите рецептори, които имат подобни ефекти, странични ефекти и рискове. За краткост в този анализ ще се използва терминът бензодиазепини и за двете.

Тези медикаменти имат седативни ефекти и са одобрени за седация, лечение на тревожност и панически разстройства, припадъци, абстиненция при алкохолна зависимост, краткосрочно лечение на безсъние и неволеви продължителни спазми на мускулите. Те се предписват и в други случаи като тревожна депресия или поведенчески или психологически симптоми на деменция.

По-възрастните хора имат повишена чувствителност към бензодиазепини и намалена възможност да преработват някои по-дълго действащи бензодиазепини (напр. диазепам). Всички бензодиазепини повишават риска от когнитивни нарушения, делириум, падания, фрактури, хоспитализация и катастрофи.

Насоки за самите препоръки

Целта на документа е да предостави практически насоки за клиницисти за превенция на злоупотребата или зависимост към бензодиазепини или оценка и лечение на по-възрастни хора, които са развили такъв проблем.

Качеството на доказателствата в полза на всяка препоръка се оценява като високо, умерено или ниско:

  • Високо качество означава, че следващи изследвания надали ще променят увереността в ефекта на предложените действия
  • Умерено качество означава, че има вероятност следващи проучвания да имат важно значение за увереността и може да променят ефекта от предложените мерки;
  • Ниско качество означава, че следващи изследвания най-вероятно ще имат важен ефект върху увереността и е вероятно да променят ефекта на предлаганите мерки.

Силата на всяка препоръка също се оценява:

  • Силни препоръки са тези, за които има висока увереност, че желаните резултати ще са повече от нежеланите последствия;
  • Слабите препоръки са тези, за които се счита, че има баланс на позитивите и негативите от тях (включително странични ефекти и усложнения от лечението), несигурност относно размера на ползите и негативите, несигурност или голяма вариация в ценностите и предпочитанията на пациентите или ако цената и ресурсите за предложените интервенции може да не са оправдани.

Превенция

Стратегиите за превенция на зависимост и злоупотреба с бензодиазепини включват избягване на първоначалното предписване на бензодиазепини особено ако това би поставило възрастния човек в риск и следване на добри практики за предписване, когато все пак се предписват. По-възрастните пациенти трябва да са добре информирани и предписващите трябва да са обучени добре, а здравната система трябва да ги подкрепя с достъпни нефармакологични опции.

Препоръка 1. Дългосрочната употреба на бензодиазепини (повече от 4 седмици) при по-възрастни хора трябва да се избягва в повечето случаи заради рисковете и минималните ефекти при лечение на безсъние и тревожни разстройства и поведенческите и психологичните симптоми на деменция.
Качество на доказателствата: умерено
Сила на препоръката: силна

Препоръка 2. Подходящите нефармакологични опции на първа линия за лечение на безсъние и тревожни разстройства включват когнитивно-поведенческа терапия.
Качество на доказателствата: умерено
Сила на препоръката: силна

Препоръка 3. Бензодиазепини трябва да се използват за справяне с безсъние или тревожност само след като пациентът не се е повлиял от нефармакологични интервенции или по-безопасни фармакологични опции или за краткосрочна употреба, докато не се усети ефекта от по-подходящо лечение.
Качество на доказателствата: умерено
Сила на препоръката: силна

Препоръка 4. Оценка на рисковете от зависимост и други потенциални странични ефекти трябва да се прави преди да се предпишат бензодиазепини.
Има консенсус, че това е от най-добрите клинични практики

Препоръка 5. Ако се обмисля предписване на бензодиазепин, възрастният човек трябва да е информиран за ограничените ползи и рисковете на употреба, както и за алтернативи, които може да избере, преди да избере план.
Има консенсус, че това е от най-добрите клинични практики

Препоръка 6. Започването на лечението с бензодиазепини трябва да е споделено решение на предписващия и на пациента. Трябва да има съгласие и разбиране как трябва да се използва бензодиазепинът (включително планирана продължителност на лечението от 2 до 4 седмици) и как ще се следи употребата.
Има консенсус, че това е от най-добрите клинични практики

Препоръка 7. По-възрастните пациенти, които приемат бензодиазепини трябва:

  • Да бъдат информирани и да им се предостави възможност за обсъждане на рисковете от приема на бензодиазепини;
    Качество на доказателствата: умерено
    Сила на препоръката: силна
  • Да бъдат окуражавани да взимат бензодиазепини само за кратък период (2-4 седмици или по-малко) в най-ниските възможни дози, които ще имат желания ефект;
    Качество на доказателствата: умерено
    Сила на препоръката: силна
  • Да бъдат наблюдавани по време на лечението за доказателства за ефективността, настоящи и потенциални странични ефекти, спазване на терапевтичния план и/или развитие на зависимост;
    Има консенсус, че това е сред най-добрите клинични практики
  • Да бъдат подкрепени в спирането на лекарството, което може да изисква постепенно намаляване на дозата, докато се спре.
    Качество на доказателствата: умерено
    Сила на препоръката: силна

Препоръка 8. Медицинските лица трябва да обмислят политики за намаляване на неправилната употреба на бензодиазепини в тяхната практика включително преразглеждане на лекарствата, обратна връзка, одити, мултидисциплинарни конференции за случаи и кратки обучителни сесии. Регулаторните и здравните органи, както и професионалните организации трябва да се консултирт с клиницистите и по-възрастните хора за това как да намалят неправилната употреба на бензодиазепини.
Качество на доказателствата: ниско
Сила на препоръката: силна

Препоръка 9. Здравните институции, включително острите отделения на болници и структурите за дългосрочни грижи, трябва да въведат протоколи за намаляване на новите предписвания на бензодиазепини заради потенциала за вреди и риска това да доведе до дългосрочна употреба след изписване от болницата и връщането в общността.
Качество на доказателствата: ниско
Сила на препоръката: силна

Препоръка 10. Лекарите, възрастните хора и семействата им трябва да настояват за адекватен достъп и финансиране на ефективни нефармакологични алтернативи за справяне с безсънието, тревожни разстройства и поведенческите и психологичните симптоми на деменция.
Качество на доказателствата: ниско
Сила на препоръката: силна

Препоръка 11. Клиницистите трябва да са наясно, че бензодиазепини по-често се предписват на жени и да обмислят потенциалната роля на имплицитния уклон (нагласите или стереотипите, които засягат нашето разбиране, действия и решения по несъзнаван начин) при предписване.
Качество на доказателствата: ниско
Сила на препоръката: слаба

Оценка

Клиницистите може би подценяват вероятността от развитие на зависимост сред възрастните хора и е важно да получат цялостна история за настояща и минала употреба на наркотици, включително бензодиазепини.

Препоръка 12. Всички възрастни хора трябва да бъдат питани за тяхната настояща и минала употреба на вещества по време на прегледа, при прием в болница или други структури, при оценка преди и след операции, при обмисляне на предписване на бензодиазепини и при преминаване към друг тип грижи.
Има консенсус, че това е сред най-добрите клинични практики

Препоръка 13. Лекарите трябва да са наясно и да следят за симптоми и признаци на зависимост. Особено внимание трябва да се отдели на тази възможност при оценката на често срещани сред по-възрастните хора проблеми като падания и когнитивни увреждания.
Има консенсус, че това е сред най-добрите клинични практики

Препоръка 14. При подозрения за зависимост към бензодиазепини, оценката трябва да включва индикация (тоест състоянието, поради което се предписват лекарства), доза, продължителност, черти, които индикират зависимост към бензодиазепини, готовност за промяна и наличие на застъпващи се медицински проблеми и такива на психичното здраве, включително каквато и да е злоупотреба или зависимост към вещества в миналото и настоящето.
Има консенсус, че това е сред най-добрите клинични практики

Препоръка 15.

  • Употребата на няколко вещества е често срещана и трябва да се пита за нея при всички по-възрастни пациенти със зависимост към бензодиазепини;
    Качество на доказателствата: умерено
    Сила на препоръката: силна
  • Лекарите трябва да избягват предписването на бензодиазепини заедно с опиоди винаги когато това е възможно;
    Качество на доказателствата: умерено
    Сила на препоръката: силна
  • Пациентите трябва да бъдат съветвани да избягват приема на бензодиазепини с алкохол.
    Качество на доказателствата: ниско
    Сила на препоръката: слаба

Управление

Дори при липса на доказателства за зависимост към бензодиазепини, лекарите трябва да прекратяват рецептите за бензодиазепини заради риска от странични ефекти. Това включва и създаване на план заедно с пациента за постепенно намаляване на дозата преди цялостното спиране.

Препоръка 16. Трябва да се използва центриран върху човека подход на стъпки за осигуряване на постепенно спиране на употребата. Лекарите и пациентите трябва да работят съвместно по: планиране и прилагане на схема за постепенно намаляване, подкрепено от подходящо обучение на пациента; идентифициране и оптимизиране на алтернативи за управление на здравни проблеми, поради които е започнала употребата на бензодиазепини; развиване на стратегии за намаляване на острата абстиненция и управление на предишните симптоми, които се появяват пак; и установяване на график за посещения за наблюдение на напредъка от лекаря.
Качество на доказателствата: умерено
Сила на препоръката: силна

Препоръка 17. Клиницистите трябва да избягват рязкото прекратяване на приема на бензодиазепини след като е бил употребяван повече от 4 седмици при хора със зависимост поради риска от абстинентни симптоми, и хора, които разчитат на медикамента, за да избегнат симптомите на абстиненция, повторната поява на предишни симптоми и/или при по-висока вероятност за рецидив.
Качество на доказателствата: умерено
Сила на препоръката: силна

Препоръка 18. Управлението на острите симптоми на абстиненция трябва да се следи внимателно, може да бъде направлявано от валиден инструмент и да се управлява с минимална употреба на подходящ бензодиазепин при развитие на абстинентни симптоми.
Качество на доказателствата: ниско
Сила на препоръката: слаба

Препоръка 19. Терапевтичните режими включващи множество бензодиазепини трябва да се опростят и да се премине към един единствен бензодиазепин. Приемът на няколко бензодиазепина може да доведе до преувеличени фармакологични ефекти, свръхдоза и други потенциални странични ефекти.
Има консенсус, че това е сред най-добрите клинични практики.

Препоръка 20. Лекарите трябва да избягват рутинната смяна на бензодиазепини с кратък полуживот (работят бързо, но по-бавно напускат тялото) към такива с дълъг полуживот (по-бавно започват да действат, но напускат тялото по-бързо). Въпреки това тази мярка може да има роля в определени ситуации, например когато алпразолам е проблемното вещество.
Качество на доказателствата: умерено
Сила на препоръката: силна

Препоръка 21. Трябва да се взима предвид възможността за психологични интервенции като когнитивно-поведенческа терапия по време на спирането на бензодиазепините, тъй като те могат да подобрят преживяванията на пациентите и да увеличат вероятността те са спрат приема на бензодиазепини.
Качество на доказателствата: високо
Сила на препоръката: силна

Препоръка 22. Предписване на заместващо лекарство за облекчаване на абстинентните симптоми не се препоръчва.
Качество на доказателствата: умерено
Сила на препоръката: силна

Препоръка 23. Да се обмисля насочване към специализирана услуга за зависими или за психично здраве за по-възрастни пациенти със зависимост към бензодиазепини или чиято употреба ескалира въпреки медицинската супервизия, за хора, които преди не са успявали да намалят или прекратят употребата, които са в повишен риск от рецидив или вреди, и/или страдат от значителни проблеми на психичното здраве.
Има консенсус, че това е сред най-добрите клинични практики.

Цялата публикация можете да прочетете тук.