BG
EN
Facebook Google Plus Twitter YouTube - Email

Как политиката по отношение на марихуаната може да предпази мозъка на юношите?

Как политиката по отношение на марихуаната може да предпази мозъка на юношите?

Докато все повече американски щати легализират употребата на марихуана, повече млади хора може да започнат да вярват, че е безопасно да експериментират с наркотика. Но тези на възраст под 25 г. са по-уязвими за ефектите на наркотиците в сравнение с по-възрастните хора. Новото законодателство за легалната марихуана трябва да вземе под внимание възрастовите ограничения и други насоки за безопасна употреба, според авторите на статия, публикувана в Policy Insights from the Behavioral and Brain Sciences – научно списание на Федерацията на асоциациите в поведенческите и мозъчни науки (FABBS).

„Докато различни щати обмислят легализирането на марихуаната, е наложително да се определят насоки за безопасност по отношение на въздействието ѝ върху мозъка, особено по време на критичните периоди на развитие на нервната система“, коментират авторите на проучването Стейси А. Грюбер и Кели А. Сейгър от Психиатричната болница „МакЛейн“ и Харвардския медицински колеж. „Макар „просто кажи не“ да не работи като успешна превантивна политика, „просто все още не“ може да бъде по-ефективно и информирано послание, което да се даде на американските младежи.“

Изучавайки изследванията върху въздействието на марихуаната, употребявана за забавление, върху мозъка, Грюбер и Сейгър препоръчват законите, легализиращи марихуаната, да поставят ограничения на:

  • Възраст: някои части на мозъка, като тези, справящи се с планиране и решаване на проблеми, продължават да се развиват до 25-тата година. В допълнение, хората, които започват да употребяват марихуана през юношеството си, е по-вероятно да имат проблеми с паметта и да употребяват марихуана в по-големи количества в бъдеще. Когато създателите на политики обмислят възрастовите ограничения, трябва да вземат предвид рисковете, пред които марихуаната поставя юношите, а рекламите на тези продукти не трябва да са насочени към младежите.
  • Честота и размери на употребата: тези, които употребяват марихуана често и/или във високи дози, е по-вероятно да имат по-сериозни проблеми с познавателните способности и паметта в сравнение с тези, които употребяват по-рядко и по-малко. За да предпазят употребяващите от злоупотреба с марихуана, създателите на политики трябва да определят насоки за безопасна употреба.
  • Сила: някои сортове марихуана и свързаните с нея продукти, включително концентрати като масла и смола, съдържат високи нива на тетрахидроканабинол (THC) – химикалът, от който зависи дали употребяващите ще се „напушат“. Други сортове и продукти съдържат по-високи концентрации на канабиноиди, които не са психоактивни, включително канабидиол (CBD), от който употребяващите не се „напушват“ и който е добре известен с ролята си в лечението на състояния като епилепсия в детска възраст, тревожност и болка. Вместо да се отнасят еднакво към всички видове марихуана, създателите на политики трябва да помислят за ограничения върху силата на ТНС за младите употребяващи, както и за минимални количества на потенциално полезните канабиноиди за медицинска употреба като CBD.

Докато употребата на марихуана за развлечение през уязвимите периоди на развитие на нервната система е свързана с вредни ефекти, изглежда, че растението и неговите съставки също така притежават голям терапевтичен потенциал. Понастоящем „политиката изпреварва науката, а ограниченията отслабват, позволявайки на гражданите да употребяват марихуана, в някои случаи без да има подходящи изследвания“, продължават Грюбер и Сейгър. „Допълнителните проучвания са основателни и необходими, за да помогнат за взимането на информирани политически решения. Употребяващите имат правото и разбираемата нужда да знаят какво съдържат избраните от тях продукти от марихуана и какво да очакват.“

Източник: https://www.eurekalert.org/pub_releases/2017-02/s-hcm020617.php