Как опиоидите променят мозъка ви и какво научават учените за зависимостта

Никой от нас няма мозъка, с който сме били родени. Мозъкът расте и се адаптира. Този процес, наречен „невропластичност“, не приключва с излизането ни от класната стая. Дори навиците – да посегнем към сладкото, когато сме стресирани; да държим главата си наведена по време на екипни срещи – прокарват „пътеки“ в мозъка през целия ни живот и може да е трудно да бъдат преодолени.
Когато става дума за навици, свързани с употребата на наркотици, ефектът върху мозъка може да бъде драматичен.
„Това са неща, които можем да видим под микроскопа“, казва Елън Унтервалд, директор на Центъра за изследвания на злоупотребата с вещества в Университета „Темпъл“ (САЩ). „Настина се получават структурни промени в невроните в различни области на мозъка и тези промени са различни при злоупотребата с различни наркотици. Всеки наркотик има свой собствен подпис“, казва тя.
Докато националната опиоидна криза продължава, невроучените като Унтервалд започват да разкриват мистерията на опиоидната зависимост в мозъка. Откритията им хвърлят светлина върху това как най-добре да се справим със зависимостта и дори помагат на лекарите да забелязват хората, за които може да е по-вероятно да се пристрастят.
Никой – дори тези, които никога не са приемали обезболяващо по рецепта или никога не са употребявали хероин – не е наистина свободен от опиоиди. Факт е, че опиоидите възникват по естествен път. Преживявания като удоволствието от тичането и ползотворните ефекти от акупунктурата зависят от опиоидите, произведени в мозъка – като ендорфините, които ни помагат да се наслаждаваме на хубавите чувства, казва Унтервалд.
Дори само когато гледаме вкусна храна, свързаните с опиоидите пътища на възнаграждението в мозъка може да се активират според ново образно изследване, проведено във Финландия. Ново проучване на Университета на Пенсилвания използва образна диагностика на мозъка, за да проследи реакциите на деца към награди с храна, търсейки как това може да предскаже затлъстяването.
Едва доловимите разлики в начина, по който мозъкът на отделните хора усеща и реагира на всекидневните удоволствия, могат да помогнат за обяснението на редица поведения – от преяждането до вероятността за злоупотреба с опиоиди.
„Със сигурност повече от половината риск (от опиоидна злоупотреба) е генетичен“, казва Хенри Кранцлър, директор на Центъра за изследване на зависимостта в Университета на Пенсилвания. „Рискът не идва от характера. Той идва от генетиката и излагането на средата.“
Разстройствата, дължащи се на злоупотреба с вещества, са „сложни от гледна точка на генетиката“, казва Кранцлър, който е публикувал стотици научни статии по темата през над 30-те си години изследвания. „Има множество различни гени – дори не сме сигурни колко – които допринасят за риска.“
През 2017 г. Кранцлър и колегите му идентифицират вариант на ген у афроамерикански деца, свързан с по-ниска чувствителност към обезболяващи лекарства по рецепта. Сега екипът иска да провери дали същият генетичен модел би могъл да обясни как по-възрастните афроамериканци реагират на опиоидите, предписани с рецепта, след смяна на тазобедрена или колянна става. Дългосрочната цел на това изследване, казва Кранцлър, е да се персонализира управлението на болката с лекарства по рецепта, като го направи по-ефективно и по-малко рисковано.
Приятните ефекти на опиоидите са добре изучени. „Пътят за възнаграждение, който се стимулира от неща, които намираме за приятни – хранене, социално взаимодействие, секс – предизвиква отделянето на допамин. Опиоидите действат в началото на този път“, казва Унтервалд.
Но опиоидните лекарства като морфина правят много повече от това да стимулират удоволствието. Много опиоиди въздействат също и на амигдалата – бадемовидно тяло, разположено дълбоко в мозъка, където възникват емоциите и мотивацията. Това води до силно желание за употреба на наркотици.
Ефектите на опиоидите сега се откриват из целия мозък. В изследване, публикувано през юни 2018 г., екип от изследователи от Университета „Темпъл“, Института по биохимия „Макс Планк“ в Германия и Медицинския университет на Инсбрук в Австрия е използвал чувствителни инструменти, за да открие предизвиканите от наркотици молекулярни промени в мозъка на плъхове.
„Открихме повече от 1000 промени след излагане на подобен на опиоид наркотик, показващи глобален ефект на тези наркотици върху сигнализирането в мозъка“, казва в изявление Джефри Лиу, водещият автор на изследването.
Когато са заливани от високи дози опиоиди всеки ден в продължение на няколко години, мънички структури из мозъка, наречени „дендритни бодли“, започват да изчезват, казва Уейд Беретини, директор на Центъра за невробиология и поведение в Университета на Пенсилвания. Тези специализирани структури позволяват на невроните да комуникират един с друг. Загубата им води до „трудности с разсъждаването и обмислянето на проблемите“, казва той.
Докато зависимостта прогресира, системата за възнаграждение в мозъка все повече се изкарва от равновесие. Почти непреодолимото желание за употреба на наркотици започва да управлява поведението, казва Беретини. Специфични отключващи фактори като стари приятели и познати улични ъгли могат да събудят импулса за употреба, както могат да го направят и обичайните стресови фактори от живота. И заради всеобхватните промени в мозъка, включително загубата на дендритни бодли, зависимите хора може да имат „ограничена способност да устоят“, казва той.
„Нарушаването на регулацията частично се дължи“, казва Унтервалд, „на факта, че наркотикът постъпва в тялото и после изчезва. Употребяващите опиоиди взимат хероин по много пъти на ден, така че (мозъкът) попада в цикъл от периоди на надрусване и абстиненция.“
Кошмарните симптоми на опиоидната абстиненция – силно гадене, спазми, потене, треперене и още – са резултат от приспособяването на мозъка, казва тя.
Когато човек приеме за първи път опиоиди, област от мозъка, свързана със стреса и наречена „локус корулус“, се успокоява. Но след дългосрочно излагане мозъкът компенсира като претоварва невроните в тази област. Когато изчезнат притъпяващите ефекти на опиоидите, промененият локус корулус може да причини опустошение в тялото, предизвиквайки мъчителните симптоми на абстиненция.
Някои причинени от опиоидите промени в мозъка изчезват бързо от само себе си. За други е нужно повече време.
Пациентите с рак, които трябва да спрат употребата на опиоидни лекарства, обичайно ги намаляват в течение на няколко седмици, за да избегнат абстинентните симптоми, казва Унтервалд. „Но не това се случва обикновено с хората, злоупотребяващи с опиоиди.“
„Хората, които искат да спрат опиоидните наркотици, често се включват в едно от медикаментозно асистираните лечения, като тези с метадон или бупренорфин“, казва Унтервалд, и може постепенно да намалят приема на тези стабилизиращи опиоиди, макар експерти да казват, че дългосрочният прием е златният стандарт за постигане на дългосрочно възстановяване. „Тези лекарства всъщност не заместват (опиоидите)“, казва тя. „Те нулират невробиологичните промени, които са възникнали.“
За да помогнат за персонализирането на лечението на зависимост, Кранцлър и колегите му разчитат на стандартна скала за оценка на тежестта на зависимост на човека. Като изучават генетичния профил на хората с най-високите резултати, екипът открива ДНК маркери, свързани с тежка зависимост.
„Искаме да идентифицираме генетични биомаркери, които могат да бъдат използвани, за да се дозират лекарства – както за обезболяване след операция, така и за поддържащо лечение с метадон“, казва той. Агенцията за контрол на храните и лекарствата в САЩ понастоящем оценява дали генетичните или мозъчни сигнатури могат да се използват за насочване на взимането на клинични решения.
„Лечението работи“, казва Кранцлър. „Имаме склоността да чуваме повече за хората, чието лечение е било неуспешно – и все още има твърде много такива хора. Колкото по-съответно на профила на човека, генетичен или друг, успеем да направим лечението, толкова по-добре ще можем да лекуваме хората.“
Източник: https://medicalxpress.com/news/2018-08-opioids-reshape-brain-scientists-addiction.html