BG
EN
Facebook Google Plus Twitter YouTube - Email

Интервю на Информационната линия с Рууд Брюгеман

Интервю на Информационната линия с Рууд Брюгеман

Интервю на Националната информационна линия за наркотиците и алкохола с Рууд Брюгеман - „Подкрепата и разбирането, които получих от останалите зависими в програмата, бяха ключът към моя успех. Научих се да приемам миналото си и да градя бъдещето.”

Г-н Брюгеман е експерт с над 30 годишен опит в лечението на зависимости и бивш педагогически директор на Терапевтична общност „Тремполин”-Белгия.

Ето какво отговори той на нашите въпроси :

Знаем, че сте имал личен опит в зависимостите. Как се случи така, че станахте зависим?
-    Роден съм в семейство с 5 деца и съм вторият по възраст. По времето, когато бях на 13 г., отношенията на майка ми и баща ми не бяха никак добри. Баща ми непрекъснато беше пиян, а майка ми имаше връзки с други мъже. Аз бях най-големият от момчетата и трябваше да помагам на по-малките с всичко – в училище, за домашните и др. Срамувах се от това, какво се случва в семейството ми и започнах да се изолирам от приятелите си. Две години по-късно, майка ми вече често не си идваше вкъщи. Понякога отсъстваше по два-три месеца, без да знаем къде е.  На този етап баба ми изцяло пое грижите за нас, но не можеше да се справи с дисциплината. По това време баща ми винаги беше пиян и рядко  беше вкъщи вечер. Все повече и повече се срамувах от родителите си.

На 17 годишна възраст реших да напусна семейството си и заживях с едни хипита. Тогава започнах да пуша трева, последва и  LSD.

На 19 г. вече продавах, а малко по-късно бях и арестуван за употреба и продажба на трева и LSD. Влязох в затвора за няколко месеца и там се запознах с хора, които употребяваха опиум. След като  излязох от затвора, започнах да употребявам опиум, а малко по-късно и хероин, и пак се върнах към продажбата. На 22 г. отново бях в затвора.

Как се решихте да започнете лечение? Какво Ви помогна да завършите лечението си успешно?
-    След 9 месеца в затвора съдията ми даде право на избор – още време там или лечение. Влязох в клиника заради зависимостта си, но не бях мотивиран да се лекувам. Докато бях в болницата, все още употребявах хероин, а също така и метадон. След 6 месеца психиатърът ми каза, че мога да напусна клиниката. Не знаех къде да отида и го попитах дали мога да вляза в комуна. Той ми даде един адрес и започнах рехабилитация. Комуната беше “De Kiem” близо до гр. Гент (Белгия). Останах в „De Kiem” 18 месеца и повече от 8 месеца в къща за ресоциализиция.

Най-важното нещо за мен беше, че в програмата усетих топла и спокойна атмосфера, усетих, че хората ги е грижа за мен. Научих се да изразявам чувствата си и да се доверявам. Подкрепата и разбирането, които получих от останалите зависими в програмата, бяха ключът към моя успех. Научих се да приемам миналото си и да градя бъдещето. Научих се да се справям с болката и тъгата, и да ги вентилирам в терапевтичните групи. Важно беше, че другите членове в терапевтичната програма ме конфронтираха, когато се изолирах и криех чувствата си.

Няколко пъти си мислех да напусна програмата, но за мен беше наистина важно да докарам нещо до край за пръв път в моя живот.

Как решихте да превърнете лечението на зависими в своя професия?
-    След като завърших лечението си, започнах да работя в администрацията на една болница за около година. По-късно на откриването на една терапевтична програма във Фландрия, срещнах един директор на друга програма, която се намираше във френската част на Белгия. След месец започнах работа в “CHOISIS” близо до  Charleroi (Белгия). По същото време се записах във вечерно училище, за да стана професионалист. В същия период участвах в няколко тренинга, за да стана терапевт в Bounding Терапия, Bio-energetics и Фамилна терапия. След 3 г. станах директор на програмата. По късно основах нова терапевтична програма, заедно с Жорж ван дер Стратен. Името на програмата беше „Тремполин”. Аз бях педагогически директор там.

През 2002 г. с мен се свърза доктор от България, за да основем Програма „Солидарност” в София.

Много хора не знаят в какво се изразява лечението и терминологията, с която работите, им е непонятна. Как бихте описали в какво се изразява лечението на зависимости, на едно дете например?
-    Това е като да имаш малка тресчица в пръста и да ти трябва пинцета, за да я извадиш. Терапията и рехабилитацията са пинцетите, от които човек има нужда, за да извади тресчицата. Трябва да си търпелив и внимателен, понякога боли, но накрая се чувстваш много по-добре и здрав.

Кое беше най-удовлетворяващо в работата Ви?
-    Да помагам на хора, които имат проблеми, наистина ми носи голяма доза удовлетворение.  Преди повече от 10 г. помогнах на „Солидарност” да основат програмата си за рехабилитация на зависими и те все още продължават да помагат на много хора. В момента правя супервизии и обучавам персонал, което също ми доставя голямо удоволствие. Но това, което ми носи най-голямо удоволствие и удовлетворение, е да работя в групови сесии със зависими.

В личен план – кой е човекът, който Ви вдъхновява и Ви служи за пример? С какво?
-    Преди 30 г., когато все още бях резидент на програма, срещнах Патрик Демпси. Бивш зависим, който тогава беше директор на Терапевтична общност „Emiliehoeve” в Холандия. Той ме убеди в това, че е възможно да станеш „бивш зависим” и ме накара да повярвам в собствените си възможности и сили.

Как се чувствате на този етап от живота си? Кои са нещата, с които обичате да се занимавате?
-    Скоро ще стана на 60. Здрав съм и все още активен в личния си живот. Президент съм на малък футболен клуб, от моя регион. Обичам да пътувам, но също така и да прекарвам време в къщи, и да работя в градината си.

Кое Ви кара да се усмихвате и да се чувствате щастлив?
-    Дядо съм на двама прекрасни внука. Когато ги гледам как растат и ми задават хиляди въпроси, тогава се чувствам наистина щастлив.

Оставете вашето послание за читателите ни.
-    Докато си зелен, ти растеш (While you are green you are growing).