BG
EN
Facebook Google Plus Twitter YouTube - Email

Интервю на Информационната линия с Мадлен Алгафари

Интервю на Информационната линия с Мадлен Алгафари

Интервю на Националната информационна линия за наркотиците и алкохола с Мадлен Алгафари – “Човек има точно толкова сили, колкото смята, че заслужава да е щастлив!”
Психотерапевт и писател, президент на борда на директорите на „Институт по психотелесна психотерапия”, акредитиран от Европейската Асоциация по психотелесна терапия, преподавател по психоантропология, психодиагностика, аналитична неорайхианска психотерапия.

Как избрахте да станете психотерапевт?
-    Съдбата го избра. Кандидатствах история. Исках да ставам етнограф, но се озовах в специалността психология, благодарение на г-н Гешев от учебен отдел на СУ. И досега използвам името му като синоним за пръста на съдбата.

Кое качество най-много цените у себе си? С какво Ви помага?
-    Последователността. Като куче съм – като реша нещо, бавно, системно и упорито си го следвам. И търпеливо! И чувствителността ми. Е, благодарна съм и за бързата си мисъл и умението да си служа със словото. Артистичността също. Състраданието.

Вашата професия изисква непрекъснат контакт с хора и вероятно това Ви обогатява много, но кой е човекът, от когото се вдъхновявате? Какво сте научила от него?
-    От всички се уча. Всички, които срещаме в пътя си, са ни учители. А професията ми дава шанс да се уча от много чужди болки и грешки! От много хора съм се вдъхновявала. Не мога да ги изброя. Нека, за да не се сърдят всички, ще споменя само приятелката ми Илияна Смилянова. Тя ми е мъдър съветник.

Освен професионалист сте и родител. Какво обяснихте на децата си за наркотиците?
-    Това, което обяснявам и на клиентите. Че пасивното удоволствие е нужно само на този, който не умее да постигне активно истинските удоволствия в живота, които носят чувство на същинска удовлетвореност, които не са менте-удоволствия! А в основата на това умение стоят активните модели на поведение, които ни позволяват контакта с Другия. Защото истинските удоволствия в живота винаги зависят от някой друг жив човек, а не са свързани с неодушевени източници на удоволствие!

От позицията на майка и психотерапевт - какви според Вас са основните грешки на родителите в създаването на култура по отношение на рисковите ситуации, в които попадат децата им?
-    Корените на всички зависимости са в първата годинка от живота на детето. Ако непрекъснатият топъл контакт между майката и бебето бъде прекъснат в този период, следва страх от изоставяне и оттам – несъзнавано търсене на заместители на живите хора като източник на единствените истински удоволствия.
Радвам се, че днес младите родители са отворени да подлагат себе си на съмнение и да се учат. Нашият институт прави една кампания през тази пролет, посветена на превенцията на злоупотребата с алкохол при тийнейджъри и сме приятно изненадани от отвореността на родителите и готовността им да се възпитават в правилно родителство.

Кой е основният дефицит на съвременните млади хора? Защо прибягват до употреба на психоактивни вещества?
-    Защото се допуска грешката, за която говоря в отговора на предния въпрос и защото, разбира се, го има ефектът на заразата в средата от връстници, но тя е по-скоро повод, а причината винаги е в първите месеци от живота ни.

С кое от вашите постижения (в личен или професионален план) се гордеете най-много? Какво се наложи да пожертвате и какво спечелихте? Има ли „лек път” към осъществяването на мечтите?
-    Лекотата не идва от липсата на трудности, а от гледната точка към тях.  Когато ги виждаме като поуки и уроци, се живее по-леко. Тогава те са полезни. Гордея се с постижението на много мои клиенти. Терапевтът в случая е само подсказвач . Постиженията винаги са лични.

Как се случи така, че започнахте да пишете? Какво Ви дава писането?
-    Освобождава ме, имам нужда да го правя, лекува ме дори. Не мога да обясня как се случи, че започнах. Просто това е дълбока вътрешна потребност. Пък и така имам чувството, че достига до много повече хора, това, което е полезно като послание и което съм научила, благодарение на двайсетгодишния си терапевтичен опит у нас и по света.

Кое е следващото предизвикателство, пред което ще се изправите?
-    Пиша следващата си книга. Тя се казва „От „какво ще кажат другите?” до „какво избирам аз?”. Предизвикателство е, защото се опитвам да направя психоантропологична и едновременно неврофизиологична дисекция на българското!

Оставете Вашето послание за читателите ни.
-    Едно убеждение, което професията ми подкрепя с факти ежедневно: човек има точно толкова сили, колкото смята, че заслужава да е щастлив!