BG
EN
Facebook Google Plus Twitter YouTube - Email

Играещите прекалено често на екшън видео игри имат по-малко сиво вещество в мозъка си, разкрива проучване

Играещите прекалено често на екшън видео игри имат по-малко сиво вещество в мозъка си, разкрива проучване

Невроучените трябва да помислят по-внимателно преди да насочват пациентите си да играят видео игри като начин за повишаване на мозъчната им сила, предполага ново изследване, проведено в Университета в Монреал. Защо? Защото в много случаи игрите могат по-скоро да навредят, отколкото да помогнат.

В изследване, публикувано в списание Молекулярна Психиатрия (Molecular Psychiatry) с водещ автор Грег Уест, доцент по психология в Университета на Монреал, разкрива, че прекалено често играещите на екшън видео игри имат по-малко сиво вещество в хипокампусите си, голяма мозъчна структура.

Колкото по-малък става хипокампуса, толкова по-висок е рискът от развиване на мозъчно заболяване или на заболявания от вида на депресията и шизофренията, ПТСР или Алцхаймер.

„Известно е, че видео игрите имат полза за някои когнитивни системи в мозъка, основно свързани с визуалното внимание и краткосрочната памет“, казва Уест, провел изследването в сътрудничество с Вероник Бобо, доцент по психиатрия от  Университета Макгил (McGill)“. Но също така има поведенчески доказателства, че освен ползи може да има и загуби, по отношение на влиянието върху хипокампуса“.

„Именно затова решихме да направим цяло изследване с невро-изобразителни техники – да сканираме мозъка на редовни играчи на екшън видео игри, и да ги сравним с такива, които не играят, и това, което открихме е, че играчите имат по-малко сиво вещество в хипокампуса. След това проследихме това с две лонгитюдни изследвания, за да видим дали има причинно-следствена връзка, и открихме, че наистина игрите водят до промени в мозъка.“

Хипокампусът е мозъчна структура с форма на морско конче, която помага на хората да се ориентират (така наречената пространствена памет) и да си спомнят миналия опит (епизодична памет). Известно е, че шофьорите на таксита в Лондон, Англия, имат по-развит хипокампус. Повече сиво вещество в хипокампуса означава по-здрав мозък като цяло.

Въпреки това има друга важна част от мозъка, наречена стратум , който контрабалансира хипокампуса. Има зона позната като каудатно ядро, която действа като един вид автопилот и „възнаградителна система” – подтиква ни да работим, например, какзва ни, когато е време за ядене,  пиене, секс  и  да правим други неща, които ни държат живи и щастливи. Каудатното ядро ​​също ни помага да формираме навици и да помним как да правим неща като каране на велосипед.

Доказано е, че играенето стимулира каудатното ядро повече отколкото хипокампуса; 85 процента от играчите разчитат на тази част от мозъка да навигира пътя им по време на играта. Проблемът е, че , колкото повече използват каудатното ядро,  толкова по-малко използват хипокампуса, и като резултат  хипокампусът губи клетки и атрофира, показва новото изследване.

„ Ако екшън видео игрите водят до намаляване на сивото вещество в хипокампуса (при младите),  трябва да се подхожда предпазливо при насърчаване на употребата им .....(от) децата, младите и  по-възрастни, когато се насърчава използването им за развиване на когнитивни умения като краткосрочна визуална памет и визуално внимание“, казва изследването. Всъщност „резултатите предполагат, че подобрението на такива когнитивни умения, може да има своята цена“.

Конкретно пациентите с Паркинсон, комбиниран с деменция, както и тези с Алцхаймер, шизофрения, депресия или ПТСР – всички от които имат по-малко сиво вещество в хипокампусите  си –„ не бива да бъдат съветвани да прибягват до екшън видео игрите като метод за лечение“, според изследването.

За да проведат изследването си, учените набрали приблизително 100 човека ( 51 мъже и 46 жени) в Университета на Монреал и ги поканили да играят разнообразни популярни игри, в които се стреля – такива като Call of Duty, Killzone и Borderlands 2, както и 3Д игри от серията Super Mario, в продължение на 90 часа.

За да установят, кои от участниците се „учат от пространството“ (това са тези, които използват хипокампуса си) и тези, които се „учат  от отговорите“ (тези, които използват системата си за възнаграждения), Уест и екипът му първо организират всеки от тях да премине през виртуален лабиринт на компютрите им . От централна точка, те трябва да се ориентират надолу по 4-ри идентично изглеждащи траектории, за да заловят таргетираните обекти, и тогава, след като портите им бъдат премахнати, да отидат надолу при 4-рите други.

За да си спомнят по кои траектории вече са минали и да не губят време в търсене на обектите, които вече са взели, играчите, които използват пространството за ориентир се ориентирали  по  забележителностите от фона: скала, планини, две дървета. Другите, които се учат от отговорите, не направили това; те игнорирали  забележителностите и вместо това се концентрирали върху запомнянето на последователността на сериите от десни и леви завои от стартовата позиция.

Веднъж след като стратегията им за заучаване била установена, участниците започнали да играят екшън и 3D платформени видео игри. Едно и също време, прекарано пред екрана, продуцирало различни ефекти върху мозъка при различните игри. 90 часа, прекарани в игри на екшън видео игри, довели до атрофия на хипокампуса при тези, които се ориентирали по отговорите, докато 90 часа игра  на 3D игри довело до увеличаване на сивото вещество вътре в хипокампусната система за спомени на всички участници.

„Тъй като пространствените стратегии са свързани с увеличаване на сивото вещество в хипокампуса по време на игра, е възможно тези, които се учат от отговорите, да бъдат окуражени да използват пространствени стратегии за да компенсират негативните ефекти  върху хипокампусната система“, казва изследването, предлагайки на производителите на екшън игри промяна на дизайна.

Сега „играчите могат по –лесно да изберат да навигират със стратегия за навигиране на маршрута без да разчитат на връзката между забележителностите, фундаментални за пространствената стратегия. (…) Екшън видео игрите конструирани без джипиес в играта или маршрути за намиране на дисплея на играта, за да бъдат следвани от играча, биха могли да подобрят пространственото учене по време на играенето на екшън видео игри.“

Източник: https://www.news-medical.net/news/20170808/Habitual-players-of-action-video-games-have-less-grey-matter-in-their-brain-study-reveals.aspx