Хормоните, регулиращи глада, представляват обещаваща възможност за лечение на зависимости

Хормоните, които сигнализират, че тялото ни изпитва глад или че този глад е задоволен, могат да бъдат ключови за лечение на зависимости към алкохол и наркотици. Това е заключението от дискусия на експерти по време на ежегодната среща на „Общество за изследване на хранителното поведение“ – най-значимата международна конференция за обсъждане на изследвания върху приема на храни и напитки. Стомашните хормони получават солидно внимание от учените, които търсят по-добро разбиране за процесите на преяждане и затлъстяване и това довежда до хипотезата, че тези хормони участват и в процеса на изграждане на зависимост. Изследователите са оптимистично настроени за ускорения прогрес, до който може да се достигне, при лечението на зависимости.
„Хормоните в стомашно-чревния тракт директно влияят на мозъка и начина, по който се произвежда допамин - което от своя страна директно влияе на решенията, които взимаме, когато търсим възнаграждаващи стимули“, обяснява д-р Мичъл Ройтман, специалист по невронауки в Университета „Илинойс - Чикаго“. „Това обяснява как храната и водата се превръщат повече или по-малко във възнаграждаващи стимули, в зависимост от това дали човек изпитва глад, жажда или ситост. Тъй като наркотици като кокаин или алкохол влияят по сходен начин на производството на допамин в мозъка, стомашните хормони потенциално могат да намалят или увеличат по сходен начин възнаграждаващите ефекти, които психоактивните вещества създават.“
Грелин (Ghrelin), хормон на глада, освобождаван в стомаха, може да повлияе на възнаграждаващата стойност на алкохола по много сходен с храната начин, според д-р Лоренцо Леджо, участник в конференцията и ръководител на екип от специалисти от Националния институт за алкохолна злоупотреба и зависимост (National Institute on Alcohol Abuse and Alcoholism - NIAAA) и Националния институт за злоупотреба с психоактивни вещества (National Institute on Drug Abuse - NIDA). Екипът на NIAAA/NIDA е доказал, че производството на грелин в тялото, е свързано с търсене на алкохол при хора, които имат зависимост към алкохол. В скорошни изследвания с плъхове с генетична резистентност към грелин, допълнително се потвърждава хипотезата, че грелинът има роля в търсенето на алкохол.
Други стомашни хормони като GLP-1 и амилин, които се отделят по време на хранене, информират мозъка кога човек е ял достатъчно. В изследвания с животни лекарства, които подсилват въздействието на тези хормони, намаляват възнаграждаващите ефекти на алкохола и наркотиците. В изследване проведено от д-р Елизабет Йерлааг от Университета в Гьотеборг, Швеция, лечението на плъхове със съставка, имитираща по действие амилин, намалява търсенето на алкохол дори при плъхове, които са отглеждани с изричната цел да консумират прекомерни количества алкохол. Д-р Хийт Шмидт от Медицинската школа „Перелман“ към Университета в Пенсилвания докладва за сходни резултати, постигнати с GLP-1, при плъхове, които консумират кокаин.
Всички членове, участвали в дискусиите по време на конференцията, са оптимистично настроени за потенциала на нови терапии, които могат да помогнат на хората, борещи се със зависимости. "Тези резултати предоставят сериозна обосновка за започване на клинични изпитания с аналози на GLP-1 при хора, търсещи помощ за справяне със зависимостта си“, казва Шмидт. "Лекарства, които влияят на производството на GLP-1 и амилин, са вече одобрени от Агенцията за контрол на храните и лекарствата (FDA) за третирането на диабет тип II и затлъстяване. Те могат да се използват и за намаляване на силното желание за употреба на наркотици и повторно започване на употреба.“
В момента разстройствата, свързани със злоупотреба с вещества, са едни от най-често срещаните и скъпо струващи хронични здравословни проблеми. Само в САЩ повече от 21 милиона пълнолетни се нуждаят от лечение на зависимост към алкохол или наркотици, според правителствена статистика. Стандартният метод на лечение е поведенческа терапия, но силното желание за употреба на наркотици води до чести рецидиви. В момента има само няколко лекарства, които са одобрени за облекчаването на тези състояния и те не са еднакво ефективни при всички. Участниците в конференцията са стигнали до изводите, че всички резултати от експерименти с животни и предварителни тестове с хора подкрепят идеята за стомашните хормони като основен източник на нови и ефективни лечения.
Източник: https://www.sciencedaily.com/releases/2018/07/180717094738.htm