BG
EN
Facebook Google Plus Twitter YouTube - Email

Хазартната зависимост сред хората на поддържащо лечение с метадон

Хазартната зависимост сред хората на поддържащо лечение с метадон

Хората, които са на поддържащо лечение с метадон, се намират в риск от развитието на проблемна игра на хазарт. Тези пациенти е над 8 пъти по-вероятно да отпаднат от метадоновата програма и е по-вероятно да употребяват други опиоиди по време на лечението си с метадон. От първите ранни проучвания начините за игра на хазарт са се променили и вече са достъпни нови диагностични инструменти. Това прави продължителните изследвания важни. Днес във WAGER преглеждаме проучване на Сет Химелок и колеги.

Какъв е бил въпросът на проучването?

Какво е естеството на хазартното поведение и проблеми сред тези, които получават поддържащо лечение с метадон?

Какво са направили изследователите?

Химелок и неговите колеги са набрали участници (185 души) от градска метадонова програма (в САЩ). Изследователите са използвали 9-те критерия за проблемна игра на хазарт от DSM-5, за да оценят разпространението на хазартно разстройство. Ако участниците посрещали 4 или повече от критериите, те отговаряли на диагноза за хазартно разстройство през последните 12 месеца. Изследователите след това класифицирали участниците като имащи леко (отговарящи на 4-5 критерия), умерено (6-7 критерия) и тежко (8-9 критерия) хазартно разстройство. Химелок и колегите му адаптирали въпросник, използван преди, за да съберат информация за честотата на игра и количеството пари, изхарчени за различни видове хазартни игри.

Какво са открили?

Почти половината (46,2%) от участниците са отговаряли на диагнозата за хазартно разстройство и от тези участници 37% са отговаряли на диагнозата за тежко хазартно разстройство. Демографските характеристики (възраст, пол, раса, доходи) на хората с хазартно разстройство не се различавали значително от тези на участниците без такава диагноза. Освен това не е имало разлика в дозата метадон. Но тези, които отговаряли на критериите за хазартно разстройство, били в лечение от значително по-малко време. Участниците с хазартно разстройство харчели значително повече пари всеки месец за повечето видове хазартни игри.

Защо тези открития са от значение?

Разпространението на хазартното разстройство сред тази специфична популация (според DSM-5) е значително по-високо, отколкото сред хората, зависими към вещества, т.е., които не са в лечение (10,3% са отговорили на критериите на DSM-5 за хазартно разстройство) и отколкото сред общото население (0,6% са отговорили на критериите на DSM-IV за патологичен хазарт). Тъй като предишно проучване е открило, че хората с хазартно разстройство имат по-лоши резултати при лечение на зависимост към вещества, отколкото тези без хазартно разстройство, може би е важно да се прави скрининг за хазартно разстройство и то да се лекува заедно със зависимостта към вещества.

Всяко изследване има ограничения. Кои са ограниченията на това изследване?

Участниците в проучването били главно американци с африкански произход (71%) и били набрани от градска среда, и следователно те биха могли да не са подходящи, за да се направи извод за другите популации, получаващи поддържащо лечение с метадон. Това изследване е било с напречно-срезови дизайн и следователно не може да се каже кое е довело до кое.

Източник: http://www.basisonline.org/2017/01/the-wager-vol-221-gambling-disorder-among-people-in-methadone-maintenance-treatment.html