BG
EN
Facebook Google Plus Twitter YouTube - Email

Държавата пари не дава, но затова пък взима

Държавата пари не дава, но затова пък взима

Наши колеги, работещи в областта на зависимостите, ни информираха, че в момента в Народното събрание се разглежда законопроект за изменение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП). Наред с други промени, този законопроект предвижда въвеждането на такси от страна на Националния център по наркомании за издаването на всякакви видове съгласия за дейност в областта на превенцията, рехабилитацията и намаляване на вредите от употребата на наркотични вещества.

Предвиденият текст е следният:

§ 1 изменя чл. 9 ал. 1 от Закона, като изрично е записано, че по този закон се събират такси за даване на съгласия по чл. 86 ал. 2.

По нататък, в § 30 се създава ал. 2 в чл. 86, която гласи:

„(2) Центърът събира такси в размери, определени в тарифата по чл. 9, ал. 3, за:

1. даване на  съгласие за осъществяване на програма за превенция на употребата на наркотични вещества;

2. даване на съгласие за осъществяване на програма за намаляване на вредите от употребата на наркотични вещества;

3. даване на съгласие за продължаване на дейността на програма за намаляване на вредите от употребата на наркотични вещества;

4. даване на съгласие за осъществяване на програма за психосоциална рехабилитация;

5. даване на съгласие за продължаване на дейността на програма за психосоциална рехабилитация;

6. даване на съгласие за осъществяване на програма за лечение на лица, зависими от наркотични вещества;

7. даване на съгласие за продължаване на дейността на програма за лечение на лица, зависими от наркотични вещества.

С пълния текст на законопроекта можете да се запознаете тук: http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/15805/.

Какво означава това?

Всички легитимни организации, оказващи услуги на употребяващи или зависими към наркотици, работят в съответствие с определени нормативни актове. За да докажат това съответствие пред контролния орган в лицето на Национален център по наркомании (НЦН), те подават на всеки три години заявления за издаване на съгласие за осъществяване на дейността си. Самото заявление е придружено с голямо количество документация.

До този момент НЦН извършваше тази услуга безплатно, но ако промените в ЗКНВП бъдат приети, то организациите ще трябва да заплащат такси на всеки три години при подновяване на съгласията си. Дали тези такси ще бъдат в рамките на десетки или стотици левове, все още не е известно.

Къде е проблемът?

Проблемът е в това, че държавата до този момент не е започнала да изпълнява ангажимента си да финансира организациите, работещи в областта на превенцията, рехабилитацията и намаляване на вредите от употребата на наркотични вещества.

Всички дейности за намаляване на вредите се осъществяват от неправителствени организации с нестопанска цел, които не генерират печалба. Повечето рехабилитационни програми също са разкрити от НПО.

Тези организации се финансират като събират дарения от цяла Европа, работят по множество проекти (също така финансирани от Европа), а често пъти събират и такси от хората, търсещи услугите им. Правят всичко възможно, за да осигурят съществуването си, докато чакат държавата да изпълни своите ангажименти. Тези ангажименти не са към организациите, а към българските граждани, които се нуждаят от помощ и по закон имат право на нея.

През 2014 г. държавата прие Национална стратегия за борба с наркотиците 2014-2018 и План за действие към нея. Има дори Финансов план, в който са предвидени определени суми за изпълнението на различните дейности. За съжаление, с приемането на тези документи ангажиментът на институциите приключва.

Само един пример: от предвидените близо 270 000 лв. за програми от нерезидентен тип (например дневен център) за 2016 г. реално са отпуснати към 7000 лв.

За останалите дейности нещата стоят по подобен начин – или е отпуснато нищожно финансиране, или никакво.

Какво се получава в крайна сметка?

Държавата не финансира добре Националния център по наркомании и се опитва да прехвърли тази отговорност на организациите, които също не финансира.

Ако едно НПО иска да има легитимна програма за лечение на зависими, то ще трябва да си плаща, за да я легитимира. Също така ще трябва самó да си намира пари, за да я осъществява. Една част от парите ще се взимат и от без това социално слабите зависими и техните семейства, а другата част ще се търсят от чужбина.

Накрая ще се получи така, че организациите, работещи в областта на зависимостите, ще оставят повече пари в държавната хазна във вид на такси, данъци и осигуровки, отколкото ще получават по Националната стратегия.

Може би организациите трябва да накарат зависимите да поемат и този разход? Да повишат цените на услугите си, а безплатните да направят платени?

Друг вариант е държавата да започне да третира НПО-тата, осъществяващи програми за зависими, като инвеститори и да предложи редица облекчения и преференции. Все пак тези НПО привличат всяка година доста дарения от чужбина, а инвестициите им в здравето на българските граждани са неизмерими.