„Бременните жени не знаят, че вредят на бебетата си като пият“ – истината за феталните алкохолни спектърни разстройства
Всеки знае, че пушенето по време на бременност е лошо – дори най-страстната пушачка поне донякъде няма да е склонна да запали цигара, когато е бременна, или поне ще се въздържа да прави това публично, тъй като това се смята за напълно неприемливо.
Но хората не се противопоставят толкова силно на пиенето по време на бременността и по въпроса дали е безопасно да се изпива по някое питие от време на време съществува голямо объркване. Според последните насоки жените трябва да се въздържат от употреба на алкохол още от момента, в който разберат, че са бременни, защото дори малко количество може да има негативно въздействие върху растящия ембрион.
В Ирландия оценките сочат, че всяка година се раждат около 600 бебета с фетален алкохолен синдром (ФАС), а над 40 000 ирландци в момента живеят с това състояние.
Според д-р Мери Т. О’Махони, специалист по медицина на общественото здраве, жените изобщо не трябва да пият по време на бременността, за да предотвратят феталните алкохолни спектърни разстройства (ФАСР). „Няма безопасно количество и безопасно време за прием на алкохол по време на бременността“, предупреждава тя. „Няма нискорискова употреба на алкохол през бременността, има само такава с по-малък риск.“
„В идеалния случай жената ще се въздържа от алкохол, когато се опитва да зачене, тъй като това дава най-добрия шанс за нормални растеж и развитие на мозъка на ембриона. Тъй като 40% от бременностите не са планирани, спирането на алкохола, веднага щом жената разбере, че е бременна, ограничава дозата (алкохол, на която е изложен плодът). Да се спре пиенето наистина си струва на който и да е етап от бременността, защото мозъкът продължава да расте и да се развива. Мозъкът на възрастните може да покаже признаци на възстановяване след периоди на въздържание от алкохол и това дава основание за надежда, че мозъкът на ембриона също може да се възстанови през остатъка на бремеността, след като майката е спряла да пие.“
Д-р О’Махони казва, че ФАСР са най-голямата причина за забавено развитие при децата и често пъти е много трудно да се диагностицират. „В развитите страни всички познаваме някой – възрастен или дете – с видимите характеристики на ФАСР“, казва тя. „Те включват дефицит на вниманието, дефицити на паметта, хиперактивност, затруднения с абстрактни понятия (например математика, време, пари), слаби умения за решаване на проблеми, трудност човекът да се учи от последствията от действията си (повтаря една и съща грешка), лоша преценка, незряло поведение и объркани социални умения. Бремеността трябва да премине без никакъв алкохол, за да се предотвратят ФАСР.“
Според скорошно изследване, публикувано в The Lancet, от всеки 67 жени, които пият по време на бременността, поне една ще роди дете, засегнато от тези разстройства. И Мишел Савидж от Дъблин знае прекалено добре какви увреждания може да нанесе алкохолът на неродените бебета.
Тя и нейният съпруг Дейвид почти 30 години се грижат за деца като приемни родители. Мишел казва, че много от децата, живели в нейното семейство (тя също така е майка и баба), са били засегнати тежко от алкохол по време на вътреутробното им развитие – както от ФАС, така и от свързано с алкохола разстройство на неврологичното развитие (САРНР).
„През годините при нас са живели 28 деца и доста от тях са имали ФАС“, казва тя. „Този синдром е по-лесно да се забележи, отколкото ФАСР или САРНР, защото той се разпознава по белези като широк и плосък нос, малка (тънка) горна устна, тесни малки очи с гънка в ъгъла на окото и различни физически увреждания в зависимост от алкохолните нива, на които децата са били изложени, както и от продължителността на това излагане.“
„САРНР и ФАСР са по-трудни за диагностициране, тъй като тези разстройства стават забележими доста по-късно. Имахме дете, за което подозирахме, че има проблеми заради пиене по време на бременността, но личният лекар ни каза, че няма видими знаци за ФАС. Съгласих се, защото той нямаше нито една от лицевите характеристики, но докато растеше, когато тръгна на училище, имаше най-различни проблеми – нямаше приятели, не можеше да се справи с домашните си, беше неспокоен през цялото време, не можеше да схване прости понятия и наистина не успяваше в нищо. Затова реших да направя проучване и разбрах, че това вероятно е САРНР.“
Това разстройство, според опитната приемна майка, е подобно на аутизъм или на синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието и често се диагностицира погрешно като едно от тези.
„Хората са много малко информирани за ФАСР и САРНР, а често ефектите стават забележими, чак когато детето поотрасне“, обяснява тя.
„На този етап може да е твърде късно да се направи каквото и да е, особено когато детето стане на 18, защото тогава то буквално е оставено само на себе си, а в действителност се нуждае от дългосрочна грижа. Така че децата ще продължат да имат проблеми по отношение на границите за безопасност, с тревожността, поведението и като цяло с неспособността си да правят нещата, които би трябвало да могат на тяхната възраст. Това твърде често ги повежда по път, по който иначе никога не биха поели.“
Д-р О’Махони е съгласна с това. „ФАСР са свързани с физически, психични, образователни, социални и поведенчески затруднения“, казва тя. „Това може да доведе до разрушаване на семейните отношения, отпадане от училище и когато човек вече е възрастен – до безработица, бездомност, злоупотреба с алкохол и наркотици и проблеми със закона.“
„Сред децата в институциите тези с ФАСР са прекомерно голям брой и много от тях се озовават пред съда или в затвора. Те имат намалено осъзнаване за последствията от своите действия и им е трудно да се придържат към правила и структура. Стандартните условия за условната присъда представляват предизвикателство за тях, което води до връщане в затвора – това е като въртяща се врата.“
Да се грижиш за собствените си деца е достатъчно трудно и Мишел казва, че когато се грижиш за деца, които не са твои и често идват от „дисфункционални семейства“, има граница за това, което можеш да направиш. Но според нея ако хората бъдат по-информирани за опасностите от алкохола по време на бременност, много от тях не биха поставили умишлено неродените си бебета в риск.
„Като приемен родител аз винаги съм компроментирана в известна степен, защото нямам пълна автономност“, казва тя. „Трябва да получа разрешение от местните власти и от родителя или законния настойник, преди да мога да потърся допълнителна помощ за дете, което страда от нещо като ФАСР.“
„И това, разбира се, е наистина деликатен въпрос, защото някои майки нямат представа, че увреждат децата си като пият. Честно казано, мисля, че е истински провал от страна на правителството, тъй като не предприема действия да информира хората за това колко е опасен алкохолът за нероденото бебе. Те успяха да предадат посланието за вредата от тютюнопушенето, защо тогава не казват на хората истината за това, което може да причини алкохолът?“
Д-р О’Махони казва, че това е, което Международният ден за ФАСР цели да постигне. „Целта е да се повиши информираността по отношение на превенцията на ФАСР“, казва тя. „Трябва да направим така, че здравият избор да е по-лесният за бременните жени. Имайки предвид, че употребата на алкохол е социална норма – включително по време на бременност – това няма да бъде лесен избор. Въпреки това, всички трябва да положим усилия, за да го направим по-лесен за бременните жени и тези, които планират бременност.“
